Легендата за Синаница и Мурат

За да се помни и знае

 

Крамол N 18

Diado-Yotso-www.mimipet.com-1

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за Крамолите на Мими"!

 

*******

 

www.mimipet.com sinanitsa murat

Синаница, представена от Михаела Иванова

 

*******

 

Защо точно Легендата за Синаница и Мурат

Ще Ви разкажа Легендата за Синаница и Мурат.

Но преди това да Ви кажа как стигнах до нея.

www.mimipet.com sinanitsa murat2Тази снимка е много стара и е правена тогава, когато още нямаше цифрови фотоапарати. Тя дори не може да покаже цялата прелест на любимото ми място в Пирин - Синаница. Но повярвайте ми, това място е магическо и не случайно е любимо място на много хора в Пирин. Два пъти съм била там преди мнооого години и двата пъти оставих на един огромен камък името си и датата до него, когато съм била там, а тя беше почти една и съща в две поредни години, но времето сигурно вече е заличило всичко.

Спомням си, че се спуснахме отгоре преди да отидем до хижата. А там на предела се спрях и доста време се любувах на гледката, не можех да откъсна очи, беше приказно! Било е сигурно обедно време или ранния след обяд, когато за първи път видях Синаница. Светлината, в която беше огряно езерото и самата Синаница бяха невероятни и направо спираше дъха...

Този спомен завинаги се запечата дълбоко в мен, но то дори не може да се опише с думи, трябва да се усети и види!!!

Ако имате възможност, посетете Синаница, никога няма да съжалявате за това, дори и да не видите нищо друго от Пирин!

Благодарност към Александър Александров, който ме насочи към една чудна Легендата за Синаница и Мурат!

 

Легенда за вр. Синаница и вр. Муратов

По турско време било - кърваво време, еничарско...

По върховете на омайния Пирин пасяла своето стадо чудно красива девойка на име Синаница. Знаела тя всички потайни пътеки, любувала се на гледките на островърхите карпи, оглеждала се в сините, като очите й езера.

Не щеш ли - за нейната хубост научил Мурат бей. Пратил потеря да я дири и да му я доведе, но тя успявала всеки път да се изскубне ловко от преследвачите си. Ядосал се Мурат бей и тръгнал сам да я търси. Промъкнал се по тайни пътеки.

Забелязала го тя в последния момент от височината на върха - за нея имало само едно спасение да запази себе си и вярата си - да се хвърли в шеметните пропасти! Не се поколебала, това и сторила.

Ядосан от постъпката й, Мурат решил да иде до бездиханното й тяло за да види дали наистина е толкова хубава, колкото са му разказвали? Когато приближил - забелязал с изумление,че на врата на Синаница имало част от амулет... На него пишело името Георгийца - майката на Синаница и еничаря Мурат!

Другата част от амулета висяла на неговия врат.

Тогава той осъзнал, че това е неговата родна сестра...

Погубен от мъка по нейната смърт, както и нахлулия спомен за насилственото му отмъкване за еничар той решил - от сега нататък ще бъде най-големият закрилник на планината и хайдутите по нея...
И днес - върховете Георгийца, Синаница и Муратов при всеки повей на вятъра разказват тази легенда, пеят своята мъка...

 

Легенда или реалност?

Дали е само Легенда или реалност тя?

Това никога няма да узнаем, разбира се, но покрай работата ми над последния ми сайт за родното потопено село на баща ми Атларе - Жребчево - Историята на едно потопено село  установих, че колкото и легендите да са легенди, абсолютно възможно е историите в тях наистина да са се случвали. По онова време хората не са ходили на училище, не са можели да пишат и затова много истински истории са се предавали от уста на уста и до наши дни са стигнали като легенди.

А еничарството, знаем от историята, наистина е съществувало и кой знае колко братя и сестри, майки и бащи, са били погубени от ръката на собствените си братя и деца!

Когато пишех Крамола за Дядо Йоцо Гледа, най-неочаквано за мен след кратко проучване установих, че наистина е съществувал човек, който подобно на героя в едноименния разказ всеки ден е съзерцавал преминаващия през Искърското дефиле влак. Явно историята, дори и малко украсена е истинска.

Така, както нашите големи писатели са разказвали истински истории, така и легендите, колкото и да са легенди, вероятно са истински истории!

Това, разбира се, е само едно мое лично предположение и аз никого не задължавам с това да приеме моето мнение!

Надявам се Легендата за Синаница и Мурат да ви е харесала!