„Марина / Marina"

Няма Хора Богове!

~ през погледа на един имигрант

Крамол N 14

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за „Крамолите на Мими"!

 

*******

1948 г.

Един баща оставя семейството си във Figline Vegliaturo, Калабрия, Италия и тръгва на гурбет за Белгия с намерение да препечели за 3 години и да се върне в родния дом, да отвори Ковачница и да осигури бъдеще на семейството и на сина си. Една година по-късно обаче семейството му се присъединява към него за да заживеят в една мизерна барака ...
... и за да не се върнат вече никога в родния дом...

Така започва Историята на едно имигрантско италианско семейство в Белгия. Тя е изпълнена с много перипетии, сбъднати и несбъднати мечти, борбата между сина и бащата, любов и много дискриминация към италианците, а може би и всички чужденци в тази страна.

Тя е една тежка история за имигрантския живот и трудностите, с които те се спречкват в една друга страна, където не искат да ги приемат.

 

1959 г.

Рокко, синът на емигранта Салваторе Граната, не иска да се примири с насажданата максима, че „синовете на миньорите трябва да работят само в мините", той е решен да стане музикант и се опитва по всякакъв начин да пречупи оковите на тази явна дискриминация, но ...  дали ще успее?
Неговия талант все пак не остава незабелязан и през 1959 г. той издава първата си плоча „Марина / Мануела".
Само, че пак нещо не искат, като че ли да потръгнат нещата ...
Дали няма и той да тръгне по пътя на баща си?

 

1970 - 1980 г.

Помните ли тези години?
Спомените от онези лета, прекарани с родителите ми на море... хладните вечери, разходките, висенето в близост до морските открити ресторанти (не за друго, но защото не можехме да си позволим да седнем и да вечеряме в тях, те бяха привилегия за други, а за нас беше сиренето и доматите :-) ), там край ресторантите дълго слушахме и се наслаждавахме на онези много мелодични и сладко танцувални италиански песни, които въобще не разбирахме тогава... :-)
Това бяха едни прекрасни години с доматите, чушките и сиренето, музиката зад стените на ресторантите... и днес да е, пак ще предпочета тях пред кебабчетата.
Една от тези песни сега си давам сметка, че е била точно „Марина", много жива и игрива за времето си песен, все още дрънчи в ушите ми.
Тази, както и други песни слушахме с години, а и те мисля все още продължават да се изпълняват и слушат.

 

2009 г.

Рокко Граната решава да направи нещо за песента "Марина", а и не само за нея.
Stijn Coninx се запознава с живота на музиканта и решават да екранизират „Марина".
Така през 2013 година филма излиза, а сега вече е и на широкия екран.
Горещо Ви препоръчвам да видите този филм!

 

Кой е Рокко Граната / Rocco Granata?

Той е създал над 65 музикални албума през цялата си кариера. А някои от по-известните му изпълнения лесно ще намерите в интернет.
За филма сам той разказва, че е биографичен. Но все пак има малко в повече романтизъм в него. Марина не е име на жена, всъщност той е взел името от реклама за цигари. А Елена всъщност не е съществувала в този си образ, но все пак малко по-късно, от периода за който се разказва във филма, Рокко наистина се влюбва в една белгийка и се оженва за нея.
А акордеонът, за който във филма се казва, че той плаща 10 000 франка, всъщност му е бил подарен от г-н Фиокки / Fiocchi в Брюксел, който много е харесал младия изпълнител.
И тук нещо много любопитно е, че истинският Рокко Граната във филма играе ролята на г-н Фиокки.

 

Филма „Марина / Marina"

Трейлър към филма може да видите тук:

 

Защо Ви разказах всичко това?

Някой ще каже, какво пък толкоз има в тази история.
Има, има и то много общо с това, което ежедневно става с нас, край нас, и в наши дни.
Да, времената са различни, тази история не може да се отнесе 100 % и към днешна дата. Но истината е, че подобен вид дискриминация, макар и понякога доста прикрита, но в повечето случаи дори и прикрита тя е доста очевидна за един емигрант или имигрант, живеещ в чужбина в наши дни!
Живота на един емигрант не винаги е розов и той е пълен с много бодли и тръни!
Това е вярно и за българина, емигрант в чужбина, и за всеки един друг емигрант в чужда страна. Нека да не изключваме и емигрантите в нашата страна!
Нека си дадем сметка сами пред себе си дали сме достатъчно благородни и честни, дали не сме понякога прекалено критични към едни, а искаме нас да не ни критикуват!

 

Няма Хора Богове!

Малко или много ние човеците продължаваме да бъдем лоши и се ограничаваме да мислим само около себе си, зли сме, а искаме да се покажем добри, не искаме да отворим и с по-широки очи да погледнем на този свят, а той е Наш, на всички Нас!
Този свят, той не е само за единици, той е на Всички Нас, без значение на раса, национална, етническа или друга принадлежност!
Нека Бъдем Човеци!
Нека бъдем По-Добри!
Нека не забравяме кои сме и какво искаме да постигнем на този свят!
Но най-вече нека не забравяме, че Утрешния Ден ще бъде такъв за Нашите Деца, какъвто ние до оставим днес!
Няма Хора Богове!

 

Рокко Граната – от къде е тръгнал
и къде е стигнал?

Вместо край искам да Ви подаря усмивка и много добро настроение! :-)

Насладете се на това по-ново изпълнение на Рокко Граната / Rocco Granata:

 

„Marina - 2009"

 

Текст към „Марина / Marina", 1959

by Rocco Granata

 

Mi sono innamorato di Marina
Una ragazza mora ma carina
Ma lei non vuol saperne del mio amore
Cosa faro' per conquistar sul cuor.

 

Un girono l'ho incontrata sola sola
Il cuotre mi batteva mille all'ora
Quando le dissi che la volevo amare
Mi diede un bacio e l'amor sboccio'.

 

Marina, Marina, Marina
Ti voglio al piu' presto sposar
Marina, Marina, Marina
Ti voglio al piu' presto sposar.

 

O mia bella mora
No non mi lasciare
Non mi devi rovinare
Oh, no, no, no, no, no.

 

O mia bella mora
No non mi lasciare
Non mi devi rovinare
Oh, no, no, no, no, no.

(Instrumental)

 

Marina, Marina, Marina
Ti voglio al piu' presto sposar
Marina, Marina, Marina
Ti voglio al piu' presto sposar.

 

O mia bella mora
No non mi lasciare
Non mi devi rovinare
Oh, no, no, no, no, no.

 

O mia bella mora
No non mi lasciare
Non mi devi rovinare

Oh, no, no, no, no, no
Oh, no, no, no, no, no
Oh, no, no, no, no, no
Oh, no, no, no, no, no
Oh, no, no, no, no, no.