Няма Хора Богове!

„Марина / Marina"

Няма Хора Богове!

~ през погледа на един имигрант

Крамол N 14

Diado-Yotso-www.mimipet.com-1

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за „Крамолите на Мими"!

*******

1948 г.

Един баща оставя семейството си във Figline Vegliaturo, Калабрия, Италия и тръгва на гурбет за Белгия с намерение да препечели за 3 години и да се върне в родния дом, да отвори Ковачница и да осигури бъдеще на семейството и на сина си. Една година по-късно обаче семейството му се присъединява към него за да заживеят в една мизерна барака ...
... и за да не се върнат вече никога в родния дом...

Така започва Историята на едно имигрантско италианско семейство в Белгия. Тя е изпълнена с много перипетии, сбъднати и несбъднати мечти, борбата между сина и бащата, любов и много дискриминация към италианците, а може би и всички чужденци в тази страна.

Тя е една тежка история за имигрантския живот и трудностите, с които те се спречкват в една друга страна, където не искат да ги приемат.

1959 г.

Рокко, синът на емигранта Салваторе Граната, не иска да се примири с насажданата максима, че „синовете на миньорите трябва да работят само в мините", той е решен да стане музикант и се опитва по всякакъв начин да пречупи оковите на тази явна дискриминация, но ... дали ще успее?
Неговия талант все пак не остава незабелязан и през 1959 г. той издава първата си плоча „Марина / Мануела".
Само, че пак нещо не искат, като че ли да потръгнат нещата ...
Дали няма и той да тръгне по пътя на баща си?

1970 - 1980 г.

Помните ли тези години?
Спомените от онези лета, прекарани с родителите ми на море... хладните вечери, разходките, висенето в близост до морските открити ресторанти (не за друго, но защото не можехме да си позволим да седнем и да вечеряме в тях, те бяха привилегия за други, а за нас беше сиренето и доматите :-) ), там край ресторантите дълго слушахме и се наслаждавахме на онези много мелодични и сладко танцувални италиански песни, които въобще не разбирахме тогава... :-)
Това бяха едни прекрасни години с доматите, чушките и сиренето, музиката зад стените на ресторантите... и днес да е, пак ще предпочета тях пред кебабчетата.
Една от тези песни сега си давам сметка, че е била точно „Марина", много жива и игрива за времето си песен, все още дрънчи в ушите ми.
Тази, както и други песни слушахме с години, а и те мисля все още продължават да се изпълняват и слушат.

2009 г.

Рокко Граната решава да направи нещо за песента "Марина", а и не само за нея.
Stijn Coninx се запознава с живота на музиканта и решават да екранизират „Марина".
Така през 2013 година филма излиза, а сега вече е и на широкия екран.
Горещо Ви препоръчвам да видите този филм!

Кой е Рокко Граната / Rocco Granata?

Той е създал над 65 музикални албума през цялата си кариера. А някои от по-известните му изпълнения лесно ще намерите в интернет.
За филма сам той разказва, че е биографичен. Но все пак има малко в повече романтизъм в него. Марина не е име на жена, всъщност той е взел името от реклама за цигари. А Елена всъщност не е съществувала в този си образ, но все пак малко по-късно, от периода за който се разказва във филма, Рокко наистина се влюбва в една белгийка и се оженва за нея.
А акордеонът, за който във филма се казва, че той плаща 10 000 франка, всъщност му е бил подарен от г-н Фиокки / Fiocchi в Брюксел, който много е харесал младия изпълнител.
И тук нещо много любопитно е, че истинският Рокко Граната във филма играе ролята на г-н Фиокки.

Филма „Марина / Marina"

Трейлър към филма може да видите тук:

Защо Ви разказах всичко това?

Някой ще каже, какво пък толкоз има в тази история.
Има, има и то много общо с това, което ежедневно става с нас, край нас, и в наши дни.
Да, времената са различни, тази история не може да се отнесе 100 % и към днешна дата. Но истината е, че подобен вид дискриминация, макар и понякога доста прикрита, но в повечето случаи дори и прикрита тя е доста очевидна за един емигрант или имигрант, живеещ в чужбина в наши дни!
Живота на един емигрант не винаги е розов и той е пълен с много бодли и тръни!
Това е вярно и за българина, емигрант в чужбина, и за всеки един друг емигрант в чужда страна. Нека да не изключваме и емигрантите в нашата страна!
Нека си дадем сметка сами пред себе си дали сме достатъчно благородни и честни, дали не сме понякога прекалено критични към едни, а искаме нас да не ни критикуват!

Няма Хора Богове!

Малко или много ние човеците продължаваме да бъдем лоши и се ограничаваме да мислим само около себе си, зли сме, а искаме да се покажем добри, не искаме да отворим и с по-широки очи да погледнем на този свят, а той е Наш, на всички Нас!
Този свят, той не е само за единици, той е на Всички Нас, без значение на раса, национална, етническа или друга принадлежност!
Нека Бъдем Човеци!
Нека бъдем По-Добри!
Нека не забравяме кои сме и какво искаме да постигнем на този свят!
Но най-вече нека не забравяме, че Утрешния Ден ще бъде такъв за Нашите Деца, какъвто ние до оставим днес!
Няма Хора Богове!