Как се чувстват Италианците, живеещи в България? / Come si trovano Italiani che vivano in Bulgaria?

На Български / In Italiano

 

Крамол N 20

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за Крамолите на Мими"!

 

 

*******

*******

 

Как се чувстват Италианците, живеещи в България?

Днес по италианското Радио Capital говори г-н Франко, пенсионер, който живее в България.

Франко е пенсионер, който живее като крал в София и дори не мисли за връщане в Италия, защото пенсията, която получава в Италия не му стига по никакъв начин да преживее месеца там!

Той с удоволствие помага на всички, които искат да отидат и да видят как се живее в България. А след това, ако те искат да отидат да живеят в България, той им помага да си намерят жилище и да научат Българският език.

Той каза още, че единственият недостатък в България е езикът, но всичко останало е чудесно, няма престъпност, българите са много добри и солидарни, и винаги са готови да ви помогнат, а не като Италианците, които са безразлични към всеки един в беда!

В България се яде много добре и с много малко пари можете да си хапнете много добра пица само за 5, 6 или 7 евро, включително и българска бира или вино, които са много добри!

За вода той плаща 7 евро на месец, за ток, който се използва и за готвене 35 евро.

Всичко това и още много беше казано от г-н Франко, който е намерил не само жена си, но късмета си в България!

Тук искрено трябва да отбележа, че ние Българите се радваме да чуем всичко това и трябва да се гордеем, че другите народности мислят така за нас и по този начин!

 

Come si trovano Italiani che vivano in Bulgaria?

Oggi in Radio Capital hanno parlato Sig. Franco, un pensionato che vive in Bulgaria.

Franco e un pensionato che si trova e vive da Re in Sofia e non pensa neanche di tornare in Italia, la pensione che riceve in Italia non basta in alcun modo per sopravvivere al mese!

Lui volentieri aiuta ai tutti che vogliano andare e vedere come si vive in Bulgaria. E poi se vogliano andare trasferirsi in Bulgaria, lui li aiuta di trovarsi alloggio e imparare la lingua Bulgaria.

Diceva che l’unico difetto in Bulgaria e la lingua, ma tutto altro va alla grande, non c’è criminalità, i Bulgari sono persone molto bravi e solidari, e sempre ti aiutano, non sono come gli Italiani che non se ne fregano di te se sei in difficoltà!

In Bulgaria si mangia molto bene e per pochi soldi puoi mangiare la pizza molto buona per soli 5, 6 o 7 euro, compreso la birra o vino Bulgaro, che sono molto Buoni!

Per l’acqua lui paga 7 euro, per elettricità, che si usa anche per cucinare 35 euro.

Tutto questo e molto altro era raccontato da Sig. Franco che si ha trovato non solo la moglie, ma la fortuna in Bulgaria!

Devo dirlo sincero qua, che a noi Bulgari fa molto piacere invece di sentire tutto questo e di essere orgogliosi!

 

За Бог, за Злото, за Студа, за Тъмнината

И Алберт Айнщайн

 

Крамол N 19

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за Крамолите на Мими"!

 

 

*******

*******

 

Защо За Бог, за Злото, за Студа, за Тъмнината

Този път няма просто да Ви разкажа, а ще Ви помоля сами да прочетете и сами да си направите изводите.

 

За Бог, за Злото, за Студа, за Тъмнината

Веднъж един професор задал следния въпрос на своите студенти:

– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?
Изправил се студент и смело отвърнал:
– Да, създадено е от Бога.
– Значи Бог е създал всичко?
– Да, сър – потвърдил отново студентът.

Професорът продължил:
– Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и Злото, тъй като то така или иначе съществува. Така че, съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло – тържестуващо обобщил професорът.
Аудиторията притихнала след този отговор, а професорът изглеждал все по-доволен от себе си, че за пореден път доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит.

Тогава друг студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос. Изправил се и попитал:
– Професоре, а Студ съществува ли?
– Що за въпрос, разбира се че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?
Залата се разшумяла, чули се смях и подигравки към младежа, но той продължил:
– Всъщност, в съответствие със законите на физиката студ не съществува. Това, което ние възприемаме като студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина – обобщил студентът и продължил:

– Професоре, а Тъмнина съществува ли?
– Да, съществува. – леко разколебано отвърнал този път професорът.
Студентът го прекъснал:
– Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните й цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие, измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина. Накрая студентът попитал отново професора:

– Сър, а Злото съществува ли?
Този път професорът отговорил смутено:
– Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студентът отвърнал:

– Злото не съществува, сър. Само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината – думи, създадени от човека, да обозначат отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото – това не е вяра или любов, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Тук професорът мълчаливо седнал на мястото си.

А името на младия студент било Алберт Айнщайн.

 

Легендата за Синаница и Мурат

За да се помни и знае

 

Крамол N 18

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за Крамолите на Мими"!

 

*******

 

Синаница, представена от Михаела Иванова

 

*******

 

Защо точно Легендата за Синаница и Мурат

Ще Ви разкажа Легендата за Синаница и Мурат.

Но преди това да Ви кажа как стигнах до нея.

Тази снимка е много стара и е правена тогава, когато още нямаше цифрови фотоапарати. Тя дори не може да покаже цялата прелест на любимото ми място в Пирин - Синаница. Но повярвайте ми, това място е магическо и не случайно е любимо място на много хора в Пирин. Два пъти съм била там преди мнооого години и двата пъти оставих на един огромен камък името си и датата до него, когато съм била там, а тя беше почти една и съща в две поредни години, но времето сигурно вече е заличило всичко.

Спомням си, че се спуснахме отгоре преди да отидем до хижата. А там на предела се спрях и доста време се любувах на гледката, не можех да откъсна очи, беше приказно! Било е сигурно обедно време или ранния след обяд, когато за първи път видях Синаница. Светлината, в която беше огряно езерото и самата Синаница бяха невероятни и направо спираше дъха...

Този спомен завинаги се запечата дълбоко в мен, но то дори не може да се опише с думи, трябва да се усети и види!!!

Ако имате възможност, посетете Синаница, никога няма да съжалявате за това, дори и да не видите нищо друго от Пирин!

Благодарност към Александър Александров, който ме насочи към една чудна Легендата за Синаница и Мурат!

 

Легенда за вр. Синаница и вр. Муратов

По турско време било - кърваво време, еничарско...

По върховете на омайния Пирин пасяла своето стадо чудно красива девойка на име Синаница. Знаела тя всички потайни пътеки, любувала се на гледките на островърхите карпи, оглеждала се в сините, като очите й езера.

Не щеш ли - за нейната хубост научил Мурат бей. Пратил потеря да я дири и да му я доведе, но тя успявала всеки път да се изскубне ловко от преследвачите си. Ядосал се Мурат бей и тръгнал сам да я търси. Промъкнал се по тайни пътеки.

Забелязала го тя в последния момент от височината на върха - за нея имало само едно спасение да запази себе си и вярата си - да се хвърли в шеметните пропасти! Не се поколебала, това и сторила.

Ядосан от постъпката й, Мурат решил да иде до бездиханното й тяло за да види дали наистина е толкова хубава, колкото са му разказвали? Когато приближил - забелязал с изумление,че на врата на Синаница имало част от амулет... На него пишело името Георгийца - майката на Синаница и еничаря Мурат!

Другата част от амулета висяла на неговия врат.

Тогава той осъзнал, че това е неговата родна сестра...

Погубен от мъка по нейната смърт, както и нахлулия спомен за насилственото му отмъкване за еничар той решил - от сега нататък ще бъде най-големият закрилник на планината и хайдутите по нея...
И днес - върховете Георгийца, Синаница и Муратов при всеки повей на вятъра разказват тази легенда, пеят своята мъка...

 

Легенда или реалност?

Дали е само Легенда или реалност тя?

Това никога няма да узнаем, разбира се, но покрай работата ми над последния ми сайт за родното потопено село на баща ми Атларе - Жребчево - Историята на едно потопено село  установих, че колкото и легендите да са легенди, абсолютно възможно е историите в тях наистина да са се случвали. По онова време хората не са ходили на училище, не са можели да пишат и затова много истински истории са се предавали от уста на уста и до наши дни са стигнали като легенди.

А еничарството, знаем от историята, наистина е съществувало и кой знае колко братя и сестри, майки и бащи, са били погубени от ръката на собствените си братя и деца!

Когато пишех Крамола за Дядо Йоцо Гледа, най-неочаквано за мен след кратко проучване установих, че наистина е съществувал човек, който подобно на героя в едноименния разказ всеки ден е съзерцавал преминаващия през Искърското дефиле влак. Явно историята, дори и малко украсена е истинска.

Така, както нашите големи писатели са разказвали истински истории, така и легендите, колкото и да са легенди, вероятно са истински истории!

Това, разбира се, е само едно мое лично предположение и аз никого не задължавам с това да приеме моето мнение!

Надявам се Легендата за Синаница и Мурат да ви е харесала!