Любов и Болка

или За това, което само сърцето, което истински обича, разбира!

Крамол N 9

 

 Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
 Важно за „Крамолите на Мими"!

 

*******

 

Кратко Предисловие

 

Току-що на стената на близък приятел във Фейсбук прочетох следното.

То ме докосна и ме накара да се разчувствам много и затова Искам да го споделя и с Вас.

 

 

На снимката в дясно:
Свети Мина - Пазител на семейното огнище! 

 

Размисли на Един Баща

Буквално в превод:

 

"Днес баща ми щеше да навърши 74 години. Вчера най-после със сина ми успяхме да отидем в гробището. Държейки на ръце моя невръстен син Силвано и четейки същия надпис на надгробния камък, беше като забиване на шибан нож в сърцето. Не беше ми се случвало отдавна да плача така. Пристискайки малкия силно до сърцето ми, болката беше по-малко тежка. Но знам, че зад студения надгробен камък, баща ми го няма. Само едно мъртво тяло.

 

Но баща ми продължава да живее у нас. В моето и в сърцето на брат ми. Той живее във всичко, което правим и мислим.

 

В подобни моменти бих искал брат ми да е до мен, бих искал да върна времето назад, бих искал никога повече да не се налага да страдам, както в онези дни. Понякога, като че ли духовете се изправят в ума ми. И е толкова трудно да ги прогониш.

 

Не знам дали Бог съществува или не. Но не искам да страдам повече, както в миналото. Искам да заспя близо до сина ми и да мога да се усмихвам.

 

Здравей татко!"

Ал. Bo.

 

Послеслов

 

Бих искала да пожелая на Всеки един от Вас да не изпада в подобни моменти на дълбока тъга и съжаление за отминали моменти и сторени грешки, които не може да върне назад!

 

Само който не вярва и не е разбрал още какво е любовта в едно семейство, няма да може и да разбере това!

 

Правете Любов, а не Война!!!

 

Бих искала всеки да може да усети и разбере това...

 

*******

• Ако имате някакви препоръки, мнения или просто искате да споделите мисли за това, което сте прочели, моля Пишете Тук!