За Малките Неща в Живота, които са Безценни

или Какво му Трябва на Човека?

 

Крамол N 16

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за „Крамолите на Мими"!

 

*******

 

*******

Това е една кратка история случила се тези дни.

Стеф е едно младо момиче, което подобно на мен живее зад граница. Преди десетина дни тя се прибра за 2 седмици в България. Всеки, който живее зад граница знае колко малко са тези дни, но едва ли си е давал сметка, че може да направи големи неща през това време. На първо място, разбира се, стои семейството ти, което иска да те види. Но после всеки си има и приятели, и други близки, и роднини, за които едва ли винаги имаме време.

Преди няколко дни баща ми се обади и ми каза: „Знаеш ли, че Стеф е тук, но не сме я нито чули, нито видели".
Разбира се, че знаех това, но не си давах сметка, че той очаква да мине през дома ни и да се обади на родителите ми. Казах му просто ей така, като на шега, че „Има още време и все още е там, сигурно ще мине.". На практика обаче въобще не си вярвах на това, което казах.

Не обичам нагласените работи и затова нищо и не казах на Стеф за това.

Вчера обаче ми звъни телефона от дома ми в България и каква беше моята изненада?

Оказа се, че Стеф е минала да види моите родители без дори някой да я е молил за това. Дори в първия момент не можах да позная гласа й в телефона и се зачудих кой ли ми звъни.

Говорихме малко, после затворих телефона, а по-късно се чух и с баща ми.

Едва след това си дадох сметка колко малко е нужно на човек, но тези малки неща какви големи работи вършат!

Забързани, улисани в нашето ежедневие едва ли си даваме сметка, че там някъде имаме наши роднини, близки или просто приятели, възрастни хора, които се надяват дори само за малко да минеш през дома им, да ги попиташ как са, да си побъбриш с тях, да ти покажат стари снимки или да ти разкажат някоя история! Едва ли си даваме сметка, че това малко внимание поддържа духа на тези хора свеж и бодър, и прави дните им по-приятни и добри!

Мили Хора, млади и не толкова млади, живеещи надалеч или не толкова надалеч от дома и родината си, не забравяйте, че там някъде има някой, който винаги с радост очаква да му отвориш вратичката и да го поздравиш, да си побъбриш малко с него и да му пожелаеш Приятен и Усмихнат Слънчев Ден! :-)

Не забравяйте това, Мили Хора, не водете войни, а сейте любов и уважение, внимание и доброта на тази земя!

Благодаря от сърце на Стеф, че се е сетила за Моите Родители и е минала през дома им!

Преди да завърша тази кратка история обаче, бих искала да благодаря и на Георги. Той е едно младо момче, което е израстло и живее много по-далеч зад граница, и много по-рядко се прибира в България. Но миналото лято, дори и в малкото дни, в които е бил там, той два пъти е минал през дома на родителите ми. Баща ми и майка ми дълго се възхищаваха и говореха за това внимание и за доброто впечатление, с което са останали от него. А той дори не им е пряк роднина.

Благодаря ти от сърце Георги за това, което си и което си направил!

~ mimipet
:-)

 

*******

 

*******