Чужд сред Чужди, Чужд и у Дома

или За Българите от двете страни на Границата

Крамол N 5

 

 Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
 Важно за „Крамолите на Мими"!

 

*******

Какво ме накара да напиша този Крамол?

Отдавна ме гложди мисълта за това, което ще ви напиша и затова, което може би не всеки от вас знае или все още не е усетил на плещите си. Не искам да предизвиквам никакви политически или каквито и да било полемики, бих искала само да изложа това, което съм видяла и усетила с очите си.

Някои от вас знаят, че до преди да се омъжа и замина да живея зад граница, живеех и работих в Родината си, сама, на 300 км далеч от Родния дом. Малко от вас знаят, че трябваше да имам няколко работи за да успея да преживея в България и да помагам на семейството си. Почти не спях, почти нямах време за личен живот и да се срещам с приятелите си, особено през последните няколко години.

Често съм се питала до колко може да издържи човек с тези темпове и начин на живот. Сега вече знам, няколко години, после нещо някъде се пречупва в теб и започват здравословните проблеми, а последните си ги влачиш цял живот!

В един хубав ден, когато бях на 35, не в първа младост, но все още пълна с енергия, сила и хъс за борба, срещнах едно мило момче, съпруга ми, и така след няколко месеца трябваше да замина за чужбина.

Няма да изпадам повече в подробности от личния ми живот, който е една непрекъсната борба. Но ще се опитам накратко да опиша това, което са видели очите ми от двете страни на една граница. Възможно e да пропусна и да не опиша всички аспекти на живота, но ако е така пишете ми за да се корегирам òвреме.

Каква е реалността в Родината ни?

На тези, които не им се е учело много на времето, нямат много шансове за "по-работа". Те просто трябва да работят каквото и да е, от помощен персонал на сгради, продавачи в магазини, обикновени ниско платени работници във фабрики, заводи или на полето. Те не печелят много, но все пак нещо изкарват, макар и често мизерно и се опитват да преживеят.

Тези, които са положили малко повече труд, получили са добро образование и са успели да се реализират някъде, може би добре. Но дали тези хора са добре платени за труда си и дали успяват да вържат двата края на семейния бюджет? Истината е, че невинаги успяват и живеят по-скоро със заеми, а недай си боже не могат да ги изплатят.

Шуро-Баджанащината у нас

За съжаление България е доста силна шуро-баджанашка държава. Можеш да се утрепиш от учене, можеш да имаш много ясни идеи какво и как да направиш, но ако родителите ти нямат много пари или ако не си протеже на някого, и хиляда висши образования да имаш пак нищо няма да можеш да постигнеш.

Чувала съм доста изказвания от рода на „Виж на Драган децата колко са кадърни и каква фирма направиха, а колко пари изкарват!". На всички, които ще прочетете това ще кажа, че не сме от вчера и всички знаем как стават тези неща. И да учиш и да не учиш, полза голяма няма, „Ако си нямаш Чичко Паричко", нищо не можеш да постигнеш, нали!

И така тези с Чичко Паричко „успяват" добре да се оправят в живота.

Ако си нямаш Чичко Паричко обаче какво правиш?

Болшинството от Българите обаче си нямат Чичко Паричко, но те знаят и усещат, че имат сили за повече в себе си, не могат обаче да реализират мечтите си и не могат да осигурят по-добро бъдеще на децата си в Родината си.

И в един подобен момент, още повече, ако нямат и сигурна и добре платена работа те вземат едно, за някои може би крайно решение, но съвсем не е така, повярвайте, и така поемат дългия и нелек път.

За Българите, които остават

Все пак има една част от Българите, които остават и се борят, те минават за така наречената средна класа, но истината за тях е, че живеят на ръба, почти в безпаричие, често със заеми, почти винаги се оплакват, но все пак си натискат парцалите по една или друга причина и се мъчат. Недай си боже в едно семейство единият родител да остане без работа. На всички ни е добре известно какво става тогава.

За Нашите Родители - Пенсионерите

Доста от вас сигурно вече имат родители пенсионери или поне баби и дядовци в тази възраст. Докато сте млад едва ли се замисляте как я карат те и как преживяват. Но в един по-късен етап започвате да разбирате и осъзнавате, че това което се е случило с тях през последните 20-25 години е просто престъпление към тях. От толкова много преизчисления пенсиите на нашите родители, които в началото са били що-годе нормална сума за преживяване, станаха просто жалки мизерни левчета, с които пенсионера често се пита ще яде ли, ще се топли ли, ще си купува ли лекарства, сметки ли ще плаща или направо на фотосинтеза да я подкара. Това е особено така с пенсионерите, които влязоха в тази категория точно в този посочен период.

Веднъж бях свидетел на един разговор, в който човек след тежка болест попита един доктор: "Докторе, тези лекарства струват повече от моята пенсия. Аз имам деца и ще помагат, ами какво правят тези, които нямат пари да си ги купят?" Отговора на доктора беше много кратък: "Ами купуват си само аспирин и докъдето изкарат!"

Ето това е жалката истина, която просто не иска да се види!!!

На времето когато аз бях дете беше прието родителите да помагат на децата си и те го правеха. Сега обаче времената са различни и децата са тези, които трябва да помагат на родителите си. Да млади хора, ако не го правете все още, не е зле да се огледате как живеят вашите родители или баби и дядовци и поне с някой лев да им помагате! Не е обидно това, което ще направите, рано или късно те ще разберат, че сте прави, че искате да им помагате, ще са доволни, че са ви възпитали добре и ще ви помагат както могат. Това само може да заздрави и направи едно семейство още по-обединено и силно, а това ще се отразява добре и на възпитанието на вашите деца!

Пътят на Емигранта

Защо поема Българина Пътя на Емигранта?

Отговора на всички ни е добре известен, надежда за по-добра реализация и по-добро и сигурно бъдеще за децата ни. Често Българина рискува и затъва в дългове за да замине за чужбина, а трябва внимателно да подходи към това решение.

Друга част от Българите е просто принудена от безработица да намери начин да преживее и затова се хвърля дори сляпо в този нов и абсолютно непознат живот, което може да се окаже много рисковано.

Каква е обаче реалността зад граница?

Все още си достатъчно млад, искаш да работи, дори месеци без да си платен, само и само да научиш нещо и да усетиш каква е реалността и как се работи тук. Не ти помагат нито двете дипломи в джоба, нито допълнителни преквалификации и обучение на чужда, тяхна земя. Още по-лошо е, че си над 28 години, омъжена, с дете, но най-лошото е, че въпреки всичко ти си оставаш чужденец. Да не говорим за глобалната криза, която просто като някой октопод е засмукала целия свят и не иска да го пусне от пипалата си! А световният октопод е най-голямата причина за тази криза и докато не се изтръгне по-добро няма да ни се случи!

Не че не можеш да работиш нещо тук, напротив можеш да започнеш и собствен бизнес, стига да имаш пари, но кой ще дойде при теб, след като си чужденец, дори и парите не биха ти помогнали, освен ако не си яко вързан по някакви причини от двете страни на границата!

Другото, което по-голямата част от българите зад границата вършат е да ходят и да чистят домовоте на хората срещу минимално или нереално малко заплащане или пък да гледат възрастни хора, нещо което в определени случаи е много тежка работа за една жена. И цялата тази работа тук се върши предимно от Българки, които в не малко случаи са много добре образовани и са имали не лоша работа в Родината ни.

Нека не подминаваме и онези млади момичета, на които по една или друга причина просто не им се е учело, не им се е работило, и поемат пътя на балерините, компаньонките и т.н., и които не в редки случаи просто се изгубват безследно в цялата тази бъркотия. Не ги упреквам, че са поели този път, живота им сигурно не е никак лек, но всеки сам си прави избора, искали са да преживеят и са се надявали на по-добро бъдеще. Но дали и колко от тях са успели да стигнат до висшите ешалони на „този живот" и на „по-доброто бъдеще"!

Мъжете зад граница обикновено работят къртовски труд във фабриките или строителството и са обикновено много ниско платени.

Много българи и от двата пола работят на полето, където също заплащането е минимално, а често живеят в условия под всякаква критика и при непосилни наеми.

„Успели Българи зад граница"

Най-накрая искам да кажа, също така, че има друга група Българи, които са тъй наречените „Успели Българи зад граница".

Как са успели те обаче?

То май е публична тайна, че една част от тях просто са си тръгнали с капиталите в джоба или ако не са, то в по-късен етап някой им го е налял някъде си и са започнали една тъй наречена „перачница". За мен тези Българи не са успели, а просто пропаднали и затова не искам да се спирам на тях.

 

И накрая обаче, има една много малка група Българи, обикновено млади хора, които са поели Пътя на Емигранта, учили са много упорито, работят много упорито, честно, усърдно, показали са някакви изключителни знания и познания, носители са на нови идеи и иновации, и наистина са успели да се издигнат в една чужда иерархия и да бъдат приети като равни с всички останали. Тези Изключителни Българи обаче са единици! На тези хора им правя дълбок поклон и им се възхищавам!

Моите съвети към Бъдещите Емигранти

Съвети към хората със семейство и деца в България:

• Ако сте решили да поемете пътя на Емигранта и ако чувствате достатъчно сили в себе си, направете го, но не си създавайте излишни илюзии, преди да тръгнете дайте си ясна сметка къде отивате, какво може да очаквате там и въобще какво мислите да правите и как да се реализирате там!
• Не поемайте този нелек път, като предварително затънете в дългове преди още да сте тръгнали, само и само за да реализирате това пътуване!
• Имайте сигурно уверение, че отивате на точно определено място, където вече има работа за вас!
• Никога не рискувайте и не тръгвайте предварително с надеждата там, в чужбина вашите близки и познати да ви намерят работа на място! Не е толкова лесно да се намери работи и малкото пари, с които сте тръгнали може бързо да се стопят!

 

Съвети към по-младите:

• Ако сте обаче млад и без ангажименти може и да тръгнете без сигурна работа, но поне с определено виждане какво ще правите там и как мислите да се реализирате!
• Не тръгвайте с илюзията, че всичко в една друга държава ще е по мед и масло! Напротив, всяка една страна си има собствените си проблеми, било то и най-развитата такива.
• Не на последно място имайте в предвид, че никой не дава пари за нищо или зле свършена работа, бъдете честни и коректни в работните си задължения, хората оценяват това и ще сте по-добре! Не се опитвайте обаче да хитрувате, да се скатавате, да бъдете груби, невъздържани и не спорете излишно!

Към Младите и Амбициозни Емигранти

• Специално за младите и амбициозни хора, за тези, които имат мечти и искат да постигнат нещо много голямо в живота, а нямат пари, ще кажа направо, хващайте пътя за Америка. Това е може би единственото място, където някой може да повярва във вас, да те спонсоризира без да те познава и да постигнеш велики дела! Всяка една друга държава в Европа е обременена от Шуро-Баджанащината и просто няма да се получи! И там в Америка обаче, зад океана, си имат проблеми, така че не очаквайте да ви е съвсем лесно, но бъдете много упорити, честни и дерзайте!

За Българите от двете страни на Границата

Защо се опитах накратко да опиша какъв е обикновеният живот на по-голямата част от Българина у нас и зад граница?

Често чета в интернет разни публикации, в които явно и открито Българите в България се противопоставят, изразяват явна омраза, непоносимост и сипят куп обиди срещу Българите зад граница. И така едните за другите са просто „Родиноотстъпници" и въобще нямат право на лично мнение и глас!

Дали трябва да е така обаче?

Като човек, който вече от доста години живее зад граница и вижда и познава и двете реалности мога да ви уверя, че съвсем не е така. Голяма част от хората, които познавам или просто чета мнението им в интернет искат и съжаляват, че не живеят в България, но те просто нямат друг избор и затова са поели Пътя на Емигранта, за да се спасят от мизерията или за да предложат по-добро бъдеще на своите деца. Но традициите, обичаите, нравите, езика, начина на живот и дори на хранене, са го пренесли и на чужда територия и се стремят да ги запазят. Може да ви прозвучи изненадващо, но в един дом на Българин в чужбина ще намерите повече Български традиционни сувенири и други нашенски вещи за дома, ще усетите повече Българското, отколкото в един подобен дом в България.

Чужд сред Чужди, Чужд и у Дома

Българина, живеещ в чужбина често си мечтае за Родния дом и иска да се прибере там, но по едни или други причини го прави рядко, защото трябва и да работи, и да живее. Той обаче, уверявам ви, се прибира у дома винаги и колкото често може с голямо удоволствие, защото там живеее част от семейството му и родителите, а за тях много боли, когато си далеч.

Когато се прибираш в Дома...

Не рядко и знам, че много Българи са усетили това на гърба си, по един или друг повод човек се чувства не само Чужд сред Чужди, но Чужд и у Дома!

Такава е реалността и тя е създадена реалност, а не бива да е така!

Все пак Българите в Чужбина са Българи и те милеят за Родината си! Вярно понякога ни дразнят някои неща у дома, които не искаме да са така, но ние като Българи, макар и зад граница имаме право на мнение, защото си го носим Българското в кръвта и тайничко се надяваме да остареем един ден у Дома! :-)

Озлоблението, протипоставянето, разделението на Българи от двете страни на границата, то на никого не е помогнало в миналото, имаме си достатъчно примери от историята!

Искам да ви уверя за това, което познавам, че Италианците например, живеещи зад тяхната граница съмсем не се чувстват чужденци у дома си, просто се държат като нация, нещо, което е много позитивно и ние трябва да се поучим от това. Същите тези Италианци са и добре приети и в другите държави.

Но има и нещо друго у Италианците, което е много силно развито и показват, и изявяват дори публично, това е явната им дискриминация към чужденците в Италия, което не им прави чест ( ! за щастие не всички Италианци са такива! ).

Това обаче, което не искам да приема е, че не бива да се дискриминират хората, нито били те чужденци в дадена държава или хора от собствената ти Родина спрямо теб! За мен това е просто най-великото престъпление спрямо хуманността!

Вместо Край

• Всякаква прилика и разлика с действителни събития и хора е случайна, и затова съм писала в най-общи линии, без конкретни примери!
• Благодаря все пак на един човек, той си знае кой е, който стана причина да седна и да напиша този Крамол, моите най-големи уважения!

Така както светът е създаден от Доброто и Злото, така знам, че ще се намерят хора, които ще харесат или не написаното от мен, или дори само отделни откъси от това. Искам да знаете обаче, че никого с нищо не задължавам, това е светът, реалността, видяна с моите очи, ако нещо от прочетеното ви е харесало, запазете го за себе си, на останалите и на всички останали желая само най-доброто и да осигурим дълъг и по-сигурен живот за нашите деца!

Има една хубава Българска приказка: „Ситият на гладния вяра няма!", така че абсолютно разбираемо е, ако някой не хареса това. Какво мога да кажа на подобни хора, сменете си местата за една години и се опитайте да живеете по друг начин! Дали някой ще посмее?!? ;-)

• На Българите, живеещи у дома, в Родината, искам да кажа, да не се предават, да се борят, само така може да променят нещо, но в същото време никога да не се противопоставят на братята и сестрите си, и не само, които са зад граница и с къртовски труд изкарват прехраната си!
• На Българите, живеещи в Чужбина, искам да пожелая да са все така борбени и силни, и да постигат мечтите си с по-голяма лекота.
• Нека всички ние като Българи да сме по-единни и обеденени, да не се обиждаме, да не влизаме в излишни и ненужни спорове, и както е казано „Правете Любов, а не Война!"!
• Това обаче, от което Всички Ние, Българите, се нуждаем е Здраве и аз го пожелавам от сърце на Всеки един прочел тези редове!

Нашето Бъдеще, Бъдещето на Нашите Деца, зависи изцяло и само от нас самите!

*******

*******

• Ако имате някакви препоръки, мнения или просто искате да споделите мисли за това, което сте прочели, моля Пишете Тук!