Дядо Йоцо Гледа
Дядо Йоцо Гледа
Крамол N 1
Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за „Крамолите на Мими"!
*******
*******
Дядо Йоцо Гледа, Иван Вазов, 1901 г.
"Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци...
Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!...
Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал...
..."
Тук ще намерите целия разказ Дядо Йоцо Гледа.
Паметника на Дядо Йоцо
Ето така започва прочутия разказ на Иван Вазов за Дядо Йоцо.
...
Местните хора в този край са издигнали един наистина забележителен Паметник на Дядо Йоцо и аз горещо ви препоръчвам и вие да минете някой ден оттам.
(Виж снимката горе!)
Той е построен през 2005 г. Негови автори са скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска. Намира се в близост до село Очиндол и още по-близко до централния път в Искърското дефиле (клисурата).
А гледката оттам наистина е много, много впечатляваща и си заслужава поне веднъж да спрете и да видите Света „с Очите на Дядо Йоцо".
Дали Дядо Йоцо наистина е съществувал?
Стоях там под Паметника на Дядо Йоцо и дълго се взирах в отсрещните баири, къде ли би могъл да стои по онова време Дядо Йоцо и да наблюдава железницата?
Стоях безмълвно, наслаждавах се на пейзажа пред очите ми, снимах, така както обичам, но повече се възхищавах на онази огромна ширнала се прекрасна гледка!
...
Стоях там в тишината край Дядо Йоцо, лятото на 2012 г. и се питах дали наистина е имало такъв човек или той съществува само в разказа на Иван Вазов?!
...
Един ден, когато седнах да разглеждам снимките от пътуването ми из този край, гледайки Паметника на Дядо Йоцо у мен отново се върна въпроса: Дали Дядо Йоцо наистина е съществувал?
После ако сте прочели и страницата за Крамолите на Мими сигурно вече знаете малко повече.
Днес си имаме радио, телевизия, множество книги, но нямало е как по времето на Дядо Йоцо новините да стигат бързо до ушите му. Днес благодарение най-вече на интернет достатъчо е човек да изпише ключовата дума, да натисне клавиша и да се изгуби в огромното море от информация...
По някаква случайност на събитията точно в същия ден, когато се зародиха Крамолите на Мими в главата ми и започнах да търся информация за Дядо Йоцо, на моя приятел от село Зверино, Борис Кръстев му се роди внуче. Това беше добър знак, че все пак нещо там се е променило в Тази Клисура, Искърското Дефиле, и животът Продължава!
Може и да прозвучи странно, но едва днес открих истината за това и бих искала да я споделя и с Вас!
Иван Вазов обичал много да пътува и да записва разни истории. И ето какво отрких за Дядо Йоцо...
Дали пък това не е била Скалата на Дядо Йоцо?
Даа, това спокойно би могло да бъде Скалата на Дядо Йоцо, от която той е "гледал" и поздравявал Нова България! Само че този въпрос е малко спорен. Скалата на снимката се намира срещу Паметника на Дядо Йоцо. Близо е до хижа Тръстеная, над село Лакатник. От скалата се открива невероятна панорама към Врачанския Балкан,Паметника на Дядо Йоцо и Искърското Дефиле в продължение на повече от 20 километра в двете посоки на река Искър.
На снимката виждате моят приятел Борис Кръстев, който е роден и израстнал по тези места, и който радее за "Българското"! От него именно научих за Паметника на Дядо Йоцо и в голяма степен той е и причината за рубриката ми КРАМОЛИ.
Ето какво ми разказа той За Паметника и Скалата на Дядо Йоцо:
"Забързани във времето и ежедневните проблеми, ние не обръщаме достатъчно внимание на нашата история. А в нея има велики имена. Темата за Дядо Йоцо е спорна, макар да знаем, че Дядо Йоцо е литературен герой. За него спорят много хора от Искърското Дефиле точно от къде е махал слепия старец на трена, поздравлявайки Новото Време.
Идеята за построяването на паметника, обаче е наша и по специално на Огнян Петров, роден в село Очин дол, живеещ в село Зверино. Огнян е голям родолюбец и направи, а и продължава да прави много неща за този район.
Добре е да се знае от всички, обичащи българското, че тук на Туристическия комплекс "Дядо Йоцо Гледа" всяка година се провежда Национален Фолклорен Събор "Де е Българското". Фолклорни състави от цялата страна участват в събора. Тази година, 2013 г., той ще бъде на 9 юни от 10 часа. И още нещо, по време на Фолклорния Събор, сдружение Искърско Дефиле и Туристическия комплекс, награждават Български Гражданин, допринесъл за издигането имиджа на България пред света с умалена 7 килограмова бронзова статуя, умалено копие на Паметника на Дядо Йоцо. Всеки е добре дошъл на празника!"
Снимки от Паметника и района на Дядо Йоцо може да видите тук на профила на Борис Кръстев в Панорамио:
Кой е Дядо Йоцо?
Да!
Дядо Йоцо наистина е живял преди повече от един век!
***
Кой е Дядо Йоцо?
„Дядо Йордан Маринков Църнярски е живял в местноста "Арто", с. Заселе, където са били разположени къщата му и кошарата с животните. В близост до кошарата на дядо Йоцо е скалата, наричана от местното население "Злио камик" надвесена над Искъра, срещу края на осмия ж.п. тунел по посока Мездра.
Както повечето българи, живели по време на турското робство, животът на Йордан Църнярски никак не бил лек. Все още се помни драматичната история на неговият баща Маринко Църнярски, който е слугувал във Враца при един бей. За зла участ беят харесал жената на Маринко и на сила я взел в харема си. За да защити честта си той убил бея и заедно с жена си побягнал към селото. По пътя ги настига изпратената след тях потеря и зверски ги погубват. Гробовете им се намират под една вековна бука в местността "Гладна" над Каличина бара в землището на днешното село Миланово.
Дядо Йордан Маринков ослепява след падане върху тила си по време на буря, докато бил със стадото си. Но дори и този тежък удар на съдбата не сломява духа на жилавия и буден планинец, който въпреки слепотата си с копнеж изживява новото време на следосвобожденска България. Дядо Йордан доживява до 60 годишна възраст, когато една зимна утрин е открит на неговата любима скала замръзнал с невиждащ взор до последно отправен към железницата."
Източници:
Кн."Бов – село сред облаците" авт. Петър Мутафов
*******
Пътепис за Иван Вазов
Един друг интересен пътепис разказва директно за посещението на Иван Вазов по тези места:
***
Пътеписи и Легенди
Из: "Бов - село сред облаците" - културно-исторически и туристически пътеводител, П. Мутафов:
„По време на един от поредните си излети заедно с водача си – Младен, Вазов посещава и се възхищава на известния водопад "Скакля", а оттук наблюдава в отсрещната страна на Искъра красивото Бовско землище.
"...Планинските бърда отсреща представляват чудесна картина. В една падина там, много нависоко, е сгушено хубавото село Бов. То дава името си на цялата оная планина. Общият тон на всичко е зелен. Красотата е неизказана...."
....Веднъж Вазов седял на зелената ливада непосредствено над водопада "Скакля" и съзерцавал отсрещната красива панорама на Бовското землище. Изневиделица при него дошъл кметът на Заселе и ядосано го попитал: "Кой сте ваша милост?" На което поетът отговорил: "Аз съм поет!". "Поет, не поет, аз съм на Заселе кмет!"—троснато отвърнал кметът и поискал да го арестува под предлог, че е иманяр и самоволно мачка тревата. Но след кратка словестна тирада двамата се разбрали и заедно с водача на Вазов (Младен) седнали на тревата на сладка раздумка...
Спомените от това пътешествие описани в пътеписа са свързани тематично и със част от стихотворенията публикувани по-късно в "Скитнишки песни", а именно: " Гълъбинка" и "Младене, чуеш ли?"
.......През периода 1918-1920 г. Иван Вазов прави няколко пътувания в района на Искърското дефиле. Според отзивите му в землището на с. Бов, по препоръка на лекаря той прекарал в продължение на две лета, около двадесетина дни в местн. Кошушница, махала Данчовци (днес несъществуваща).
"Знаете ли де е това село, което тъй богато римува с "любов"? Чували ли сте за него? Не? Нито аз бях чувал....Аз обаче по-миналото лято, по покана на едно роднинско семейство, гостуващо там, и по съвета на лекаря си, който ми препоръча почивка в планина, го посетих и прекарах там 20 дена....Собствено не Бов, а една махала на това село, състояща се от кошарата на бай Драганова, отстранена, заглъхнала, изгубена из старопланинските самотии.... Представете си една полянка, дето е кошарата. От север – висок, скалист, пустинен рид, от изток и юг –стръмни урви, които бягат в дълбоки долове, на запад – мрачна девствена гора, в която старите елински поети биха натуряли фавни и дриади..." По време на това пребиваване в Бовското землище се появяват концепциите по оформянето на написаните вече произведения : "Планината се събужда", "По висините и в самотийте", шедьовърът "Дядо Йоцо гледа" и др.
... „Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръсна не можа да изпита удивлението на един възкръснал при вида на освободена България, без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме.... Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура... Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба с всичките му теглила, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година тъкмо при отварянето на Руско-турската война...
Той остана жив, но умря за живота, за светлината с неугасен таен копнеж в сърцето, да види "българското"—така той наричаше свободна България ! ... Разнесе се слух, че ще прокарват железен път из клисурата на Искъра: инженери вече мерили там. Тоя слух стигна и до ушите на дяда Йоца и разтресе като с чук душевната му летаргия... Оттогава негово любимо място за стоене беше скалата на петдесетина крачки от държавата му, надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, загърмяла от трескава работа... Съселяните му привикнаха да го виждат всеки ден на скалата и си казваха ухилено :
– Дядо Йоцо гледа ...
... Една вечер Йоцо не се върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта... Но той го завари умрял с шапка в ръка. Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки Нова България"...
Заради тази нова България, заради нейните милиони настоящи и бъдещи наследници, тази уникална, така наречена "Вазова пътека" започваща от "Вазовата къща" в махала Данговци, прехвърляща Искъра, изкачваща се до водопада Скакля, минаваща през землищата на селата Заселе, Зимевица и Заноге и свършваща при канарата, от която дядо Йоцо всеки ден е поздравявал пътниците на тази нова България, би било напълно уместно да бъде обявена за защитена местност по цялото й протежение, не само в частта й по долината на р. Трескавец и водапада Скакля!"
Източници:
*******
Оставам на всеки един от Вас да намери общото и да си направи изводите какво се е променило и какво не за повече от 100 години, дали има на какво да ни научи и днес Иван Вазов с този разказ.
Надявам се да сте открили и нещо интересно и ново благодарение на Крамол N 1.
Пожелавам на всеки, който е прочел този разказ и още не е минал Оттам, През Очите на Дядо Йоцо, Нека да го стори!
*******
Галерия със снимки от района на Дядо Йоцо в Искърското Дефиле
*******
- Ако имате някакви препоръки, мнения или просто искате да споделите мисли за това, което сте прочели, моля Пишете Тук!
