"Защо, къде сбъркахме, че ни забравиха?"

Познаваме ли достатъчно България?

 

Крамол N 23

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за Крамолите на Мими"!

 

*******

*******

История за един "незнаен" Паметник в България

Преди една година във фейсбук качих една снимка на един паметник с въпроса "Къде се намира това?"
Една година пълно мълчание, никой не се беше опитал да познае кой е паметника на снимката?
Тези дни качих снимката в различни Български групи пак в същия сайт с тайната надежда, че поне някой от местните ще познае къде е това.
И пак нищо!
Имаше няколко безуспешни опити да се познае, но по-скоро беше като игра на това ли е или онова.
А този паметник дори е внушителен по размерите си!

 

Как стигнах до това място и тази снимка?

Когато бях дете, баща ми лятно време натоварваше цялото си семейство на колата и хайде на море, скромничко, на палатка, но морето никога не ни липсваше. След това се яхвахме отново на нашата "Баба Яга", наричанa така от нас, и тръгвахме да обикаляме из България. Всеки път в различни посоки и нови места. Слънце, вятър, дъжд, ние сме на път и от нищо не се притеснявахме.
Баща ми по онова време казваше така: "Аз не мога да ви дам нищо и големи работи не мога да ви обещая, но ще ви покажа България, да я познавате и да се гордеете с това, което сте виждали и знаете"!
Така, докато завърша училище, аз вече бях ходила толкова много из България със семейството си, че познавах почти всички кътчета у нас, нещо с което малко деца може да се похвалят и до днес!
Ах, колко бях доволна от тези големи екскурзии със семейството ми!
Точно те провокираха любовта ми към географията и тя си остана до ден днешен!
До ден днешен си остана и онова ненаситно желание да пътувам и да видя нови и нови места, където и да било по света!
Толкова съм любопитна да видя всичко, че наскоро едва не пропаднах в една огромна черна дупка в един изоставен гарнизон във Франция, а бях сама в този момент. Като си помисля само и все още ми настръхват косите. Но както една приятелка наскоро каза в един разговор: "Черен гологан не се губи!". :-)

Днес, вече съм пътувала доста, дори из Европа и много места и паметници съм видяла. Това, което винаги е будило моето възхищение, когато видя един паметник е, че дори той да е на повече от 200 години, дори определена монархия отдавна да е паднала, паметниците й продължават да си стоя там, на същото място и до днес! Едно такова място, наситено с множество огромни паметници на фамилията Савой е Торино. Италия не е монархия много отдавна, но паметниците й продължават да си стоят на същото място, защото те разказват и част от историята на дадено място в даден период от време!

У нас преди 26 години станаха събития, които изкривиха, меко казано, някои наши ценности. Започнаха да се рушат, събарят или преместват паметници от едно място на друго (това последното направо ме изумява!)!
И до ден днешен не проумявам защо трябваше и трябва да се прави това?
Ако някой има логичен отговор на това, нека да ми каже!

За мен това кощунство е като цензура над историята ни!
Не може в историята, както в психологията да казваме: "до вчера се мислеше по този начин, но днес вече не е така"!
Не!

Паметниците са част от историята ни и дори и да не се почитат в наши дни, те все пак трябва да се пазят и да се знае за тях!
Не бива да тъпчим историята си, нито да я интерпретираме както си искаме!

Но да се върна на Историята около откриването от мен на този "незнаен" Паметник...
Реших да изчакам малко, надявах се някой местен да се появи и да разкаже поне къде е този паметник, ако не кой е той.
Е да, ама не!
Очаквах, че ще се намери поне един в това пространство, който да знае кой е този паметник и къде се намира, но...

Е добре, аз ще седна и ще ви разкажа как най-изненадващо и за самата мен попаднах на това място.

 

2012 г.

Август...

Традицията от моето детство продължава и до днес, и всяка година по време на лятната ваканция, след морето, се опитваме да отделим няколко дни със съпруга ми и да пътуваме из различни краища на родината ми. Понякога си мисля, че съпругът ми Gianpaolo Bottin, знае много повече и е виждал много повече от много българи. А в този случай, той се оказа един от малкото хора, документирали с фотоапарата си този паметник. Аз съм другият, но намерих и още една подобна снимка, на която за съжаление няма абсолютно никаква информация!

Между впрочем, без да прозвучи самохвално, снимките на съпруга ми от далечната 2000 г. от България, и всяка следваща година, бяха едни от първите снимки за България, появили се в интернет, и благодарение на които много хора по света научваха за България. Много хора по света ми пишеха по онова време за да разкажат как са прекарали часове на сайта ми и да благодарят, че са успели да научат къде е и коя е България. Ех, имаше и българи, които ми пишеха по онова време, но те бяха единици.

И така, да продължа...
Един ден, пътувайки из този район, за който ще ви кажа по-късно къде се намира, от колата случайно забелязах едва забелижима малка плоча с надпис. Подминахме, но помолих съпруга ми да се върнем и да погледнем.
Така попаднахме на лобното място на Цветко Илиев Кръстев.

 

Цветко Илиев Кръстев

Името му въобще нищо не ми говореше. По-късно, опитвайки се в интернет да разбера кой е той, пак не намерих много информация, а само следното:
25 АПРИЛ. 1925. В местността Ушите е убит Цветко Илиев Кръстев, член на БКП, роден в Цаконица на 24 април/6 май 1897 г.
Кой е бил Цветко обаче, повече от това не може да се намери в интернет?
Ако някой знае повече, нека да каже.

 

Как открихме Паметника?

Поехме глътка свеж въздух и тъкмо да се качим в колата, изведнъж. в далечината над нас, забелязахме един ослепително бял паметник.
Въобще не искаше питане, качихме се в колата и хванахме близкия път от другата страна на шосето.
Поехме нагоре.
Пътят се виеше живописно около възвишението, а на места се отваряха чудни гледки към равнината, Стара планина и околните хълмчета, виждаха се разни селца и един град.
Това място, трябва да подчертая, че е едно от най-красивите места за панорамни снимки у нас, на което съм попадала, с голяма видимост в дълбочина във всички посоки. Представям си колко красиво би било на изгрев или на залез слънце там! Чудно как ниикой до днес не го е забелязал!

Но да продължа...
Пътят не е толкова дълъг, все още е добър за преминаване, но личеше, че по него отдавна не беше минавала кола.
На времето този паметник вероятно е бил на почит и уважение от местните, но явно отдавна беше отишъл в забвение...

Най-накрая стигнахме върха.
Пред очите ни се отвори огромна зелена поляна с внушителен по размерите си и окъпан в ослепително бяло мраморен паметник на мъж, видимо антифашит.

Паметника се оказа запазен, с изключение на няколкото дупки по него от незнаен "нашенски патриот"!

Кой беше този паметник?

 

Паметник на Героите Партизани и Ятаци от Отряда "Гаврил Генов"

Загинали за Свободата на Народа
В Борбата против Фашизма
1941 - 1944
Това беше изписано на плочата на предната страна на паметника.
А най-отдолу на една от плочите пише:
"От Трудещите се във Врачански окръг"

 

Снимки на четирите страни на Паметника на Отряд "Гаврил Генов"

От останалите три страни на паметника безмълвно ни гледаха 56 имена на хора, разстреляни, загинали, обесени или убити, партизани и ятаци, а сред тях имаше дори един ученик, обесен...
Всички те ни гледаха от студения мрамор и питаха "Защо, къде сбъркахме, че ни забравиха?"

Аз не мога да дам отговор на този въпрос, но знам, че не искам да забравяме паметниците си и миналото си!
Тук не е въпрос, нито желание, да върнем отминали времена назад и да плачим за тях, Не!

Всички онези хора, на чието име има издигнати паметници, са се борили и са имали чисти идеали, те са желаели свободата на Родината ни и са били не само готови, но и са дали живота си за това!
Нещо, на което ние, днес, едва ли сме способни, но пък затова сме способни да обругаваме всичко, което искаме, да го унищожим, да го смачкаме, да го забравим, било то от суета, омраза или просто изфукване пред останалите!

А Те, Паметниците, трябва да се съхраняват, да се помнят, да се знаят от всички, за да не се повтарят грешките от миналия век, за да не се изкривява и изопачава историята ни!
Така мисля аз.

 

Снимки от Паметника на Отряд "Гаврил Генов"

Полюбопитствах още малко да разбера нещо за този паметник от интернет, но...
Нищо за Паметника!
Подозирам, че мъжа, който гледа от паметника е Гаврил Генов, но дали съм права?
Кога е направен този паметник?
Кой знае!
Ако местни хора знаят, нека ми пишат за да добавя повече информация за паметника.
Дори информацията за Гаврил Генов и за Партизанският Отряд "Гаврил Генов" в интернет е нищожна. Ето какво открих за тях:

 

Кой е Гаврил Генов?

Гаврил Генов Димитров е деец на българското и международното работническо и комунистическо движение.
Роден е на 1 февруари 1892 г. в с. Живовци, Монтанско. Средно образование завършва във Врачанската гимназия. Член на БРСДП (т.с.) от 1912 г.
Участва във войните за национално обединение. Завършва ШЗО. Взводен и ротен командир по време на Първата световна война в Двадесет и Пети пехотен драгомански полк.
Секретар на Окръжния комитет на БКП във Враца (1920-1923). По време на Септемврийско въстание (1923) ръководи въоръжените действия във Врачанско. Член на Главния Военно-Революционен Комитет. След смазването на въстанието емигрира в Югославия.
През 1925-1926 г. е член на Задграничното бюро на ЦК на БКП. От 1927 г. е в СССР, където работи в Селския Интернационал и Българската секция на Коминтерна. Редактор е на съчиненията на Владимир Ленин на български език.
Умира на 20 януари 1934 г. в Москва.
Врачанския партизански отряд в Съпротивителното движение през Втората световна война е наименуван "Гаврил Генов". Село в Северозападна България е наименувано Гаврил Геново.

 

Партизански отряд "Гаврил Генов"

Партизански отряд "Гаврил Генов" е подразделение на Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района на Враца и Бяла Слатина.

Първата партизанска група се формира през август 1941 г. Провежда саботажни и диверсионни акции. Увеличавайки състава си през септември 1943 г. в близост до село Борован прераства в отряд "Гаврил Генов". Командир е Цоло Кръстев, политкомисар Иван Тодоров - Горуня.
Наименуван е на известния деец на БКП, Гаврил Генов.
Провежда акции по завземането на с. Соколаре и с. Горна Кремена. Неколкократно прекъсва железопътната линия София-Плевен.
До септември 1944 г. провежда около 50 акции в с. Горна Бешовица, с. Вировско, с. Оходен, с. Палилула, с. Типченица, с. Моравица, с. Ракьово село, с. Лютиброд, с. Лик, с. Зверино и други.
На 7 и 8 септември 1944 г. трайно завзема с. Лютиброд, с. Ракьово село, Търнава.
На 9 септември установява властта на ОФ в гр. Бяла Слатина, гр. Враца, гр. Кнежа и гр. Оряхово.

Така ненадейно пред мен изскочи името Горуня, име което бях чувала, но да си призная нищо не можех да си спомня. Любопитството ми за него, ме доведе до следната информация в интернет, но в крайна сметка установих, че около неговото име и край продължава да тегне мъгла и мистерия, дори след повече от 50 години от неговата смърт.

 

Кой е Иван Тодоров - Горуня?

Иван Тодоров Иванов (Горуня) е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Български партизанин и политкомисар в Партизанския отряд "Гаврил Генов". Политик от БКП.
Иван Тодоров е роден на 5 януари 1916 г. в с. Горна Кремена, Врачанско. Занимава се с каменоделство. Член е на РМС (1932). Активен член е на БРП (к) (1939). За политическа дейност е осъден на 7 и половина години затвор по ЗЗД. Присъдата изтърпява в Сливенския затвор. Успява да избяга през 1941 г.
Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Той е Първият партизанин във Врачанско (1941). Осъден е задочно на смърт по ЗЗД (1943 г.).

Политкомисар е на Партизанския Отряд "Гаврил Генов".
След 9 септември 1944 г. е партиен ръководител във Врачанско. Кандидат-член и член на ЦК на БКП. Заместник-министър на земеделието и Председател на Комитета по Водното Стопанство при Министерския съвет.
Към края на 1964 и началото на 1965 година Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев организират група от висши офицери, която планира да свали режима на Тодор Живков. Сред офицерите е и Комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Според тях ръководството на БКП извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм. Като социалистически модел групата приема политиката на Китайската комунистическа партия.
Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 г. повечето от заговорниците са арестувани.
Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива точно преди ареста.
Девет от останалите участници получават меки за времето си присъди от 8 до 15 години затвор. Други 192 човека получават частични или административни наказания. Официалната власт запазва заговора в тайна.

Живковистите разкриват плана на Горуня и на 8 април 1965 г. Иван Тодоров е убит в дома си.
Горуня остава предсмъртно писмо:
"След като подготви идейния разгром на партията, се започва физическата разправа с кадрите. Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, но не се предавам. 08. 04. 1965 г."

 

Дали наистина Горуня е написал това писмо и ако го е написал, при какви условия?
Какъв е бил истинският край на Горуня и дали се е самоубил, или някой просто му е "помогнал"?
Защо след повече от 50 години време продължава да има строго засекретени събития и факти, и не се разбулват тайните и мистериите у нас?
Това част от мистериозната ни история ли е?

Но, да се върна към Паметника и да ви кажа, защо ви разказах всичко това?

Познаваме ли Родината си, след като в това пространство, пълно с толкова много информация, не се намери нито един човек, който да знае къде се намира този Паметник и кой е той?
Иска ми се да вярвам, че това е случайно!
...

 

Вместо край

Информацията, която прочетохте тук е по материали от интернет.
Сложила съм много въпросителни, защото аз не съм свидетел на отминалите събития и не мога да твърдя със сигурност кое е вярно и кое не!
С този Крамол не обвинявам никой в нищо. Ако има нещо, за кое някой да е отговорен, то историята ще съди за това!

Моята Цел беше да дам живот на този Паметник и той да не отива в забвение!

Не очаквам разбиране и отговори на въпросите си!
Отговорете си сами, за себе си, обективно или субективно, всеки според приоритетите си!

Позицията изразена в този Крамол е лично моя и аз никого не задължавам с това!

Всеки сам нека да отговори пред съвестта си, Правилно ли е да се отричаме от всички тези Паметници и да ги отнасяме в забвение!!!

 

Знам, че след този Крамол, вероятно ще предизвикам интереса на много фотографи и това сигурно ще стане любимо място за снимки на много хора, но най-важното, което ще е мое лично удовлетворение е, че съм пробудила нечий интерес и този паметник, тази частица от историята ни, няма да отиде в забвение, а ще се помни!
Дано да съм права!

 

Някои панорамни снимки от Паметника на Отряд "Гаврил Генов"

 

Къде се намира Паметника на Героите Партизани и Ятаци от Отряд "Гаврил Генов" ли?

Паметника се намира в близост до село Кален и недалеч от Мездра и Враца. Когато идвате от Мездра, на 900 м преди село Кален завийте по малкия път в ляво и следвайте до върха.
Вижте на картата, Къде точно се намира Паметника на Отряд "Гаврил Генов"?

 

 

~ Мими