Перушинки

Преродена отново

 

Крамол N 2

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за „Крамолите на Мими"!

 

*******

*******

 

Не мислех, че така скоро ще седна и ще напиша Втория си Крамол. Има обаче моменти в живота на човек, когато като светкавица пред очите си за секунди виждаш такива неща, че после, ако оживееш, се обръщаш назад към живота си и усещаш колко кратък миг е живота ти от вечността!

 

Днес, сега те има, едно леко подухване обаче и перцето ти отлита, и ти с него...

Защото всички ние сме като малки перушинки, които вятъра лесно подмята и носи там накъдето си поиска.

Обаче, ако някоя друга перушинка реши да те отвее, точно теб, във вечността, тогава става лошо.

 

Днес

Ето какво ми се случи тази сутрин:

 

Докато чаках на един светофар да тръгна внезапно пред очите ми изскочи една кола в отсрещното двойно платно, която правеше такива невероятни завои на ляво и на дясно, че в един момент се оказа, че лети право срещу мен. Добре е, че колите пред мен бавно потеглиха, аз също се изтеглих леко и надясно, и онзи, пиян ли беше, заспал ли беше, не знам, но в последните секунди смени посоката на завоя...

 

А се носеше като „ракета" срещу мен...

 

Единственото, което успях да кажа само беше:

Mamma mia ...

 

Краката ми бяха като подкосени, когато излязох от колата.

 

Жива съм обаче!

 

Първия път

Защо реших да опиша тази кратка случка, ще кажете?

 

Искрено се надявам подобно нещо никога да ви се е случвало и да не ви се случва пред очите!

В интерес на истината, обаче на мен подобно нещо ми се случва за втори път.

 

Пак аз бях на волана, пътуваме със семейството ми из Видинско. Ако сте ходили в този край знаете, че особено селата са доста занемарени и изоставени там. Но не само дворовете на хората, пътищата също са в ужасно състояние.

 

Така че и да искаш, ще речеш, че не можеш да караш много бързо.

Е Да, ама Не...

 

Точно в едно такова село, „забравено от господ", трябваше да направя завой наляво, на 90 градуса, без видимост преди това. И в момента, в който аз леко правя завоя наляво, виждам, че една „ракета – кола", лети с бясна скорост срещу мен. Как успях да завъртя волана наляво за да избегна удара, не разбрах, сигурно е бил инстинкта ми за самосъхранение. И добре, че съм завила силно на ляво, защото усетих как на броени сантиментри онази „ракета" профуча край мен и продължи през целия площад надолу, зави после към края на площада надясно и едва в края на площада успя да се спре. Добре беше също, че нямаше никакво друго движение и аз не се оказах срещу друга колата, завивайки силно наляво.

 

Как съм осъзнала, за броени секунди, да завъртя волана наляво за да избегна удара, така и до ден днешен не мога да си представя!

 

Не искам да си представям нито в единия, нито в другия случай какво би могло да се случи...

 

Всичко това обаче ме кара да се замисля, ако това на мен се е случило вече два пъти, ако това вече се е случило и на други хора, каква трябва да бъде равносметката?

 

Питам се, дали 66 % от всички шофьори по пътищата са наистина самоубийци?

 

Жестоко е да си го помислим нали!

 

Изпити за шофьори в пияно състояние?

Защо не?

Питам се още, дали пък не трябва нарочно да се напива всеки бъдещ шофьор и преди да се яви на изпит в трезво, да го изпитат в пияно състояние какво би сторил, ако е пиян с колата?

 

Ако се качи на колата и не издържи този изпит в пияно състояние, просто никога да не му се разрешава да управлява МПС!!!

 

Тогава сигурно шофьорите биха намалели чувствително, но с това и самоубийците!

 

 

И без това сме прекалено забързани, защо пък да не се качим на велосипеди и да сме безопасни за останалите!

Поредната ми шура идея, нали! ;-)

 

Жива съм обаче!

 

*******

 

Водачи на МПС, помислете за Своите Деца, за Близките си, за Приятелите си, как бихте се чувствали, ако те се окажеха в подобна ситуация и не биха имали време да реагират?

 

Помислете си за всички онези Близки и Приятели, заминали си от нас така налепо и без време!

 

НЕКА КАРАМЕ ПО-БАВНО, ТРЕЗВИ, НО СИГУРНО!!!