Опасната Планината

За Стара Планина и Пирин

И за Обучението по Оцеляване

 

Крамол N 13

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за „Крамолите на Мими"!

 

*******

Какво ме провокира да напиша този Крамол?

Случаят с изчезналите момчета, тръгнали да ходят до Райското пръскало през Май 2014 г. За щастие след 3-4 дни, прекарани в планината, доста изтощени, най-после са успели да излезат от Джендема, и живи, и здрави са се прибрали.

Аз обаче искам да ви разкажа за моя опит, който имам в планината и да си вземете поукa от някои грешки. След това и ще ви дам някои практически съвети как да се подготвите предварително за един подобен поход или преход в планината, какво да имате в предвид, ако попаднете в екстремни ситуации и не на последно място Защо не и Обучение по Оцеляване в Училищата?

 

Стара Планина

Паниците, Калоферския Балкан

Бях на около 25 години, бяхме заедно с родителите ми за около 1 седмица на Паниците, над Калофер. По онова време туризма не беше на много уважавано ниво у нас и рядко дори се срещаха планинари из планината, но все пак трябва да отбележа, че имаше маркировки. В родния ми град дори туристически клуб като такъв почти не развиваше никаква дейност. Екскурзионните летувания излязоха на мода едва след като аз бях завършила гимназията. Но аз съм закърмена с много любов към Природата и Гората още от малка и винаги ми е харесвало да ходя там и особено да се катеря по стръмни камънаци.

 

Църквичката и леля Дафи

Всеки ден излизахме и си правихме малки походи из планината и така един ден случайно открихме една много интересна и много добре поддържана и кипричка малка църквичка в гората. От там се откриваше чудна гледка към Ботев връх и околните по-ниски планини. Църквичката се поддържаше от една монахиня, която се казваше леля Дафи. Тя живееше абсолютно сама там и спомням си още първия път ни разказа, че една зима паднал толкова много сняг, станало толкова непроходимо, че в продължение на 3-4 месеца не е могла да слезе до Калофер и да си набави хранителни продукти. А до там път нямаше по онова време, нито телефони, нито телевизор. Каза, че накрая вече е нямала нищо за ядене, та се е наложило да си прави само компот от сухи плодове, добре че е имала поне това. Та тя ни разказа колко красива, но и колко опасна може да е планината, и че още, че човек не бива да се страхува от планината, но да се отнася с респект към нея!

 

Хижа рай

Един ден решихме цялото семейство да се качим до хижа Рай. Колко е траел пътят от Паниците до хижата и обратно, не си спомням точно, но вероятно да е бил около 6 часа. Това беше един много интересен и много красив поход, придържахме се, разбира се към пътя и после маркировката до хижата. Носихме си обаче с нас и храна, и вода, и връхни дрехи, човек никога не знае как ще се промени времето! Всичко мина нормално и останахме много доволни от този ден в планината. За съжаление беше толкова отдавна, че нямаше още цифрови фотоапарати, а за бела нашия се и развали тогава нещо.

Толкова много ни хареса похода, че със сестра ми поискахме да се качим заедно с баща ми и до самия Ботев връх.

 

Ботев Връх

13 часов преход до Ботев Връх и обратно

Речено сторено!

Но решихме първо да си починем един ден и едва след това отново на път. Знаехме, че ще ходим повече отколкото до хижа Рай, но си мислехме, че все пак 10 часа ще са предостатъчни.

 

Да, ама Не!

Само, който не е ходил и не е обикалял из Балкана и Планините той не знае!

Разстоянията са много измамни!

 

6.00 часа - "Човекът е Човек, когато е на Път!"

В уречения ден станахме в 5.30 часа, приготвихме раницата с храна, вода и бучки захар. Раницата я носеше баща ми. Завързахме си връхни дрехи на кръста и потеглихме.
Тръгнахме рано сутринта в 6 часа, за да имаме време спокойно да се качим и да слезем до долу.

Решихме обаче да не се качваме до върха през хижа Рай, защото след самата хижа изкачването ставаше много стръмно и трудно. И затова решихме да минем през близката обиколна планина в дясно от самия Ботев връх, два дни преди това бяхме разгледали терена, качвайки се към хижа Рай и знаехме какво ни очаква там, мислехме, че ще е по-лекия път.

 

В началото вървяхме сравнително бързо и дори беше приятно под дърветата. Стигнахме доста на високо на тази планина в дясно и трябваше само да вървим доста за да я обиколим и да поемем после директно по билото към самия връх Ботев.

А самия Ботев връх изглеждаше вече толкова близо, на един хвърлей, както се казва!

 

Една Много Груба Грешка

Тогава аз предложих да слезем надолу в дерето, където минаваше малка рекичка, извор на Тунджа, да я пресечем и оттам право нагоре по Балкана към самия Ботев връх. Изглеждаше нищо работа, но това беше голяма грешка!

Слязохме за броени минути до рекичката, наплискахме се със студена вода и хайде нагоре, започнахме да се катерим или по-скоро да драпаме към самия връх Ботев. А там едни сипеи, едни камънаци, ти вървиш нагоре, но в същото време се хлъзгаш и падаш дори по-надолу! Беше много опасно, въпреки че преди това не ни изглеждаше така. Ако щете вярвайте, но тези последни метри ги катерихме 2 часа!!!

Огромна грешка беше да не избиколим по Балкана в дясно! Все пак стигнахме, въпреки че бяхме доста изморени, починахме си малко, но не повече от 30 минути, това беше единствената ни почивка за деня, други леки почивки имахме просто на крак за 2-3 минути, колкото да си наквасим устата с вода, а не да се напием.

Когато се правят подобни големи преходи човек не бива да се задържа много на едно място и да не се отпуска, нито да пие много вода, а по-скоро да си наквасва устните малко!!!

Носихме си бучки захар и баща ми ни даваше от време на време по една бучка за подсилване. После слязохме през хижа Рай, пак до Паниците. След върха пътя надолу към хижата се очакваше да е по-лек, но на места той просто беше пропаднал в дерето и трябваше да се държим за помощните въжета за да не паднем и много внимателно да преминем. След хижата пътят стана по-леко и познат за ходене.

 

Една почти Фатална Грешка

Доста дадолу вече, по пътя в гората, на едно място имаше една хубава чешмичка или изворче с планинска много студена вода. Бях толкова изтощена и обезводнена от пътя, че пренебрегвайки съветите на баща ми се налоках хубаво със студена вода. Баща ми ме предупреди да не го правя, защото е много опасно, но кой да слуша!

Почувствах се толкова добре и освежена след водата, бях на седмото небе след изтощителното катерене към върха. Дори и не подозирах тогава, че небето можеше да се окаже много близко за мен.

Продължихме по пътя си и слязохме без проблеми до Паниците.

 

19.00 часа - "Героите са Уморени"

13 часов преход в Балкана, най-дългият в живота ми!

 

Майка ми се беше притеснила за нас, но като ни видя живи и здрави се поуспокои.

Бяхме обаче толкова обезводнени и изтощени, че си легнах да си почина малко, дори не ми се ядеше нищо.

 

И тук вече дойде най-опасният и най-страшният момент в живота ми. Веднъж вече отпуснала се и успокоена започнах да се чувствам много, ама много зле от водата, която с такова желание буквално изгълтах на чешмичката! Успях да се освободя от всичката изпита вода, но се почувствах толкова зле, както никога до ден днешен, имах чувството, че небето е вече много близо!

 

Сега вече знам, че човек просто може да си замине без време от безразсъдство и студена вода!

 

Сестра ми изпи значително по-малко количество от мен вода и изкара нощта добре. Но тя също беше изтощена от дългия път и на другия ден започна да се чувства зле, но не от водата като при мен, а от изтощение. А при мен нещата се бяха поуспокоили и започнах да се съвземам. Трябваше все пак да слезем долу и да се приберем заради сестра ми.

 

Никога няма да забравя какво се случи онзи ден и какви грешки допуснахме, това просто ми е като огромна обица на ухото, която наистина тежи и до днес!

И до ден днешен внимавам с водата и гледам да не повтарям тази грешка!

 

Случаят в Берковския Балкан

Само накратко искам да припомня един случай в Берковския Балкан преди няколко години. Това се случва някъде между хижа Ком и Белоградчик. Група чуждестранни млади туристи са на екскурзионно летуване в Стара планина. Имали нощувка в едно село в ниското. След един много горещ ден по билото на Стара планина, а тогава спомням си беше наистина много горещо, една от девойките си взема душ. Кой знае за да се охлади може и със студена вода да се е къпала. Но явно след прегряването през деня, просто се е преохладила много и това се е оказало фатално за нея.

Дори и лекарите не можаха да я спасят тогава!

 

Така че Внимавайте много със студената планинска вода лятно време, не е шега работа!!!

 

Пирин Планина

Изгубената група в Пирин Планина

Ще ви разкажа и един друг случай, не толкова тежък като случката ми в Стара Планина, ех поне за мен не беше.

Преди много години бях на около 30 години, когато ходих на едно екскурзионно летуване в Пирин.

Още в началото имахме 2 нощувки в хижа Безбог. През свободния ден, сутринта закусихме и тръгнахме на път, без раници и без екипировка, да ходим до някакъв връх, уж на не много дълга разходка. Имахме опитен възрастен дългогодишен водач в Пирин, който уж познаваше много добре планината.

Вървяхме що вървяхме, все в една гъста мъгла, по едно време се почувствах зле и трябваше да се върна в хижата. А то от тази мъгла нищо не се вижда на 10 метра пред теб. Не знам с какъв акъл ме оставиха сама да се върна! Не се изгубих обаче, следвах пътеката и маркировките тук-там и се прибрах без проблеми в хижата.

Много бях разочарована, че се върнах, но нямах избор. Поне разбрах, че оттук нататък не трябва да тръгвам с пълен стомах, а само на гладно. При всеки човек това е различно, но аз по принцип до около 10 сутринта не мога да закусвам и закуската се оказа проблем за мен в планината.

А останалите продължиха. Трябваше до обяд да се върнат.

Да ама не се прибраха!

И за вечеря не се прибраха!

Всички в хижата започнаха да се притесняват за групата и да се чудят какво да правят!

Едва към 10 часа вечерта се върнаха, гладни, изтощени и поизплашени!

Къде са ходили, какво се е заблудил водача, не знам, но доста са скитали, а там, който е ходил познава околкоте планини и знае как е!

А в мъглата колкото и да ги познаваш губиш ориентация!

 

Но аз оттогава си имам винаги две на ум в планината и в гората!

Никой не е толкова велик пред Великата Природата и е най-добре да се вслушва в съветите на по-възрастните!!!

Дори и най-добрият и опитен водач може да се заблуди в планината!

 

Подготовка за преходи в Планината

На базата на моя опит ще се опитам да ви опиша най-важните неща тук.

Никога не пренебрегвайте предварителната подготовка и с най-голямо внимание и акуратност подходете към нея! Съберете колкото се може повече информация за непознати за вас места и добре обмислете всичко!

 

Предварителна Подготовка

1. Проучете много добре района и мястото, което желаете да посетите. Потърсете информация за него и прочетете разкази на очевидци за това, което ви очаква. В интернет в наши дни има много информация и сайтове, откъдето да почерпете информация.

2. Разгледайте добре картата и снимки на желаното място в:

www.googlemaps.com

www.panoramio.com

3. Разгледайте добре терена с Гугъл Ърт, Гугъл Мапс или други карти. Сега картите там са доста добри и четливи и доста ще ви помогнат.

4. Снабдете се с карта на хартия за района, който ще посетите! Може да си разпечатате и посочените карти от Гугъл Мапс или други.

5. Може да ползвате карти на SmartPhone или GPS навигатори, но предварително вземете със себе си поне 1 резервна батерия.

• Sygic е една много добра безплатна апликация с карта за SmartPhone, която може да ползвате дори когато сте на път в колата си.
• GPSLogger е друга безплатна апликация за SmartPhone, която може да ползвате както за регистриране на местоположението при правене на снимки, така и за да знаете къде точно се намирате в момента и в случай на нужда бихте могли веднага да го съобщите по телефона си.

В никакъв случай обаче, не разчитайте само на карти от SmartPhone или GPS навигатори, защото батерията им може да падне и тогава няма кой да ви покаже пътя!

 

Екипировка за Планината

Тя е много важен елемент от подготовката ви за преходи, дори и да са кратки!

1. Снабдете се с Компас и Карта!

2. Осигурете си най-необходите за оцеляване инструменти, кибрит или запалка, малко ножче (нож), малка брадвичка (ако е възможно) и т.н. За тях може да потърсите повече информация в интернет!

3. Манерка с Вода – тя съхранява водата хладка и свежа. Може и в пластмасова бутилка, но поне я завийте в някоя дреха за да не се напече. Дори и да има вода в планината задължително трябва да си носите поне 0,5 литра вода със себе си!

4. Поне 1 кутия Кока-Кола. Тя може да се окаже необходима особено, ако кръвното ви падне под жарките лъчи на слънцето! Лично на мен ми се е налагало да пия и винаги си нося.

5. Захар – на бучки или насипна, няма значение – тя ще ви послужи за да се подсилите, когато се изтощите прекалено много.

6. Храна - Предварително си пригответе сандвичи, хляб, рибни или други консерви, плод, или каквото предпочитате. Носете за всеки случай винаги повече храна, отколкото мислите, че ще ви е необходима! Имайте винаги нещо в повече за гризкане в раницата, но гледайте да не е солено, а по-скоро сладко!

7. Подходящи за Планински Обувки. Ако сте на екскурзионно летуване носете си задължително 1 чифт обувки за смяна!

8. Абичка – Дори да е лятно време, винаги имайте в раницата си:

• Топла дреха, панталон и яке, може да е топъл анцунг.
• Един комплект от шушляковите панталон с яке, те почти не заемат място и огромен наелонов дъждобран. Добре е да имате нещо да завиете и раницата, ако вали.
• Един комплект маратонки и чорапи за смяна (ако се намокрите не бива да стоите мокри!).
• Шапка за слънце, не я забравяйте и не я пренебрегвайте, тя ще ви предпази малко от жаркото слънце!

9. Ако ходите на екскурзионно летуване не прекалявайте с дрехите и личните вещи, всичко, което носите добре е да тежи мах 7-10 кг.

10. Безжичен телефон – Добре е да спазвате следните правила на използване:

• Заредете телефона непосредствено преди самото тръгване.
• Носете поне една резервна батерия.
• Добре е обаче да изключите телефона, особено когато потеглите на път в Планината, за да се пести батерията му и да имате в случай на нужда телефон.
• В местности, където няма обхват батерията на телефона може да падне много по-бързо от нормалното време.
• Включвайте телефона си само когато си почивате за малко и само когато искате да се обадите по него спешно.

11. Фотоапарат, не е задължителен, но пък може да правите снимки по пътя и те да се окажат полезни.

12. Малко Тефтерче с Молив – за да държите живо съзанието си и да сте заети с нещо важно, когато трябва да си почивате!

 

Екстремни Ситуации

Ако сте се изгубили - Какво да правите?

Преди всичко не изпадайте в паника, тя е лош съветник. След като има случаи на корабокрушенци, оцелени след 40 дни в безбрежния океан, вярвайте, че всичко е възможно и само въпрос на време е да се или да ви намерят!

Опитайте се да държите акъла си работещ и да си спомните какво знаете и какво сте гледали по телевизията за оцеляване в дивата природа!

• Намерете открита и по-висока местност, където има обхват и се обадете на ваши близки за да потърсите помощ и съвет!
• Пестете и се въздържайте от излишни телефонни обаждания обаче!
• Включвайте телефона и разговаряйте само с хората, с които трябва, като преди да затворите се разберете кога отново ще включите телефона си!
• Имайте в предвид, че цифровите телефонни компании могат да засекат телефона ви, ако предварително знаят за вас, но това може да стане само когато телефонът ви е включен и сте в район с обхват!
• Ако сте няколко души, добре е само един от вас да си включва телефона и да се редувате!
• Ако нощта наближава, опитайте се да намерите някое подходящо и безопасно за пренощуване място или дърво! Не мислете за най-лошото, опитайте се, ако е възможно да поспите малко!
• „Новият ден е винаги по-мъдър от вечерта!"

 

Обучение по Оцеляване в Училищата?

Защо не!

Когато човек е млад, кръвта му ври и много, много не слуша, и не приема съветите на по-възрастните. Но все пак точно ние възрастните е добре да се постараем да научим децата си още от малки не само да обичат Природата и Планината, но да се отнасят към тях с подобаващото уважение и страхопочитание, ако щете.

Не е зле, ако все още не се прави, Всяка Година да има поне по няколко часа в Училищата по оцеляване, в които не само да се обяснява и разказва на децата, но и нагледно да се покаже какво трябва да правят в подобни случаи, като за целта най-малко 1 ден годишно се заведат в планината и съвместно всички се опитат да „оцелеят" не на шега!

Нека децата още от малки се научат кои треви и растения в гората са безопасни и какво може да си позволят да ядат при нужда? Кои животни са опасни за тях и как да се предпазят от тях?

И нека да не се подценяват децата от Всички Възрастови Групи. Със сигурност децата биха били доволни да излезат сред природата не само за удоволствие, но и за да научат нещо наистина полезно за живота!

 

На времето моето поколение имаше задължителни две седмици Военно обучение, което се провеждаше някъде в планината. Трябва да ви кажа, че въпреки неудобните дрехи и обувки, и тежки бракувани екипировки, които носехме цял ден по баирите, това обучение ни носеше и много приятни емоции. Учеше ни и на някакво оцеляване!

Защо днес да не започне едно друго задължително Обучение по Оцеляване?

Нека не са 2 седмици, но и 1 седмица ще е достатъчна!

А в училищата защо не се отдели 1 час седмично за Обучение по Оцеляване?

 

С Планината Шега не Бива!

Шега не бива нито лятно, нито зимно време, планината колкото е красива, може да се окаже толкова и опасна за нас, ако не знаем нищо за нея и се отнасяме с пренебрежение, а не с респект!

 

 

Баща ми откакто се помня все повтаря една стара народна поговорка, която гласи, че:

„Зимно време без торбичка и лятно време без абичка в Планината не се ходи!"

 

Надявам се този пример с Трите изгубени деца да послужи за пример на много други, решили да ходят в планината!

 

Ако някой прочете тези редове и намери, че съм пропуснала някои съществени неща, нека да ми пише за да ги добавя!

 

Благодаря Ви за търпението и че стигнахте до края!

 

*******

 

• Ако имате някакви препоръки, мнения, мислите, че съм пропуснала нещо, което мога да добавя, моля Пишете Тук!

 

 

Дядо Йоцо Гледа

Крамол N 1

 

 

Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
Важно за „Крамолите на Мими"!

 

*******

 

*******

Дядо Йоцо Гледа, Иван Вазов, 1901 г.

"Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци...

Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!...

Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал...

..."

 

Тук ще намерите целия разказ Дядо Йоцо Гледа. 

Паметника на Дядо Йоцо

Ето така започва прочутия разказ на Иван Вазов за Дядо Йоцо.

...

Местните хора в този край са издигнали един наистина забележителен Паметник на Дядо Йоцо и аз горещо ви препоръчвам и вие да минете някой ден оттам.

(Виж снимката горе!)

Той е построен през 2005 г. Негови автори са скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска. Намира се в близост до село Очиндол и още по-близко до централния път в Искърското дефиле (клисурата).

А гледката оттам наистина е много, много впечатляваща и си заслужава поне веднъж да спрете и да видите Света „с Очите на Дядо Йоцо".

 

Дали Дядо Йоцо наистина е съществувал?

Стоях там под Паметника на Дядо Йоцо и дълго се взирах в отсрещните баири, къде ли би могъл да стои по онова време Дядо Йоцо и да наблюдава железницата?

Стоях безмълвно, наслаждавах се на пейзажа пред очите ми, снимах, така както обичам, но повече се възхищавах на онази огромна ширнала се прекрасна гледка!

...

Стоях там в тишината край Дядо Йоцо, лятото на 2012 г. и се питах дали наистина е имало такъв човек или той съществува само в разказа на Иван Вазов?!

 

...

 

Един ден, когато седнах да разглеждам снимките от пътуването ми из този край, гледайки Паметника на Дядо Йоцо у мен отново се върна въпроса: Дали Дядо Йоцо наистина е съществувал?

После ако сте прочели и страницата за Крамолите на Мими сигурно вече знаете малко повече.

Днес си имаме радио, телевизия, множество книги, но нямало е как по времето на Дядо Йоцо новините да стигат бързо до ушите му. Днес благодарение най-вече на интернет достатъчо е човек да изпише ключовата дума, да натисне клавиша и да се изгуби в огромното море от информация...

 

По някаква случайност на събитията точно в същия ден, когато се зародиха Крамолите на Мими в главата ми и започнах да търся информация за Дядо Йоцо, на моя приятел от село Зверино, Борис Кръстев му се роди внуче. Това беше добър знак, че все пак нещо там се е променило в Тази Клисура, Искърското Дефиле, и животът Продължава!

 

Може и да прозвучи странно, но едва днес открих истината за това и бих искала да я споделя и с Вас!

 

Иван Вазов обичал много да пътува и да записва разни истории. И ето какво отрких за Дядо Йоцо...

 

Дали пък това не е била Скалата на Дядо Йоцо?

 

 

Даа, това спокойно би могло да бъде Скалата на Дядо Йоцо, от която той е "гледал" и поздравявал Нова България! Само че този въпрос е малко спорен. Скалата на снимката се намира срещу Паметника на Дядо Йоцо. Близо е до хижа Тръстеная, над село Лакатник. От скалата се открива невероятна панорама към Врачанския Балкан,Паметника на Дядо Йоцо и Искърското Дефиле в продължение на повече от 20 километра в двете посоки на река Искър.

 

На снимката виждате моят приятел Борис Кръстев, който е роден и израстнал по тези места, и който радее за "Българското"! От него именно научих за Паметника на Дядо Йоцо и в голяма степен той е и причината за рубриката ми КРАМОЛИ.

Ето какво ми разказа той За Паметника и Скалата на Дядо Йоцо:

 

"Забързани във времето и ежедневните проблеми, ние не обръщаме достатъчно внимание на нашата история. А в нея има велики имена. Темата за Дядо Йоцо е спорна, макар да знаем, че Дядо Йоцо е литературен герой. За него спорят много хора от Искърското Дефиле точно от къде е махал слепия старец на трена, поздравлявайки Новото Време.

Идеята за построяването на паметника, обаче е наша и по специално на Огнян Петров, роден в село Очин дол, живеещ в село Зверино. Огнян е голям родолюбец и направи, а и продължава да прави много неща за този район.

Добре е да се знае от всички, обичащи българското, че тук на Туристическия комплекс "Дядо Йоцо Гледа" всяка година се провежда Национален Фолклорен Събор "Де е Българското". Фолклорни състави от цялата страна участват в събора. Тази година, 2013 г., той ще бъде на 9 юни от 10 часа. И още нещо, по време на Фолклорния Събор, сдружение Искърско Дефиле и Туристическия комплекс, награждават Български Гражданин, допринесъл за издигането имиджа на България пред света с умалена 7 килограмова бронзова статуя, умалено копие на Паметника на Дядо Йоцо. Всеки е добре дошъл на празника!"

 

Снимки от Паметника и района на Дядо Йоцо може да видите тук на профила на Борис Кръстев в Панорамио:

 

 

 

Кой е Дядо Йоцо?

Да!

Дядо Йоцо наистина е живял преди повече от един век!

 

***

Кой е Дядо Йоцо?

 

„Дядо Йордан Маринков Църнярски е живял в местноста "Арто", с. Заселе, където са били разположени къщата му и кошарата с животните. В близост до кошарата на дядо Йоцо е скалата, наричана от местното население "Злио камик" надвесена над Искъра, срещу края на осмия ж.п. тунел по посока Мездра.

Както повечето българи, живели по време на турското робство, животът на Йордан Църнярски никак не бил лек. Все още се помни драматичната история на неговият баща Маринко Църнярски, който е слугувал във Враца при един бей. За зла участ беят харесал жената на Маринко и на сила я взел в харема си. За да защити честта си той убил бея и заедно с жена си побягнал към селото. По пътя ги настига изпратената след тях потеря и зверски ги погубват. Гробовете им се намират под една вековна бука в местността "Гладна" над Каличина бара в землището на днешното село Миланово.

Дядо Йордан Маринков ослепява след падане върху тила си по време на буря, докато бил със стадото си. Но дори и този тежък удар на съдбата не сломява духа на жилавия и буден планинец, който въпреки слепотата си с копнеж изживява новото време на следосвобожденска България. Дядо Йордан доживява до 60 годишна възраст, когато една зимна утрин е открит на неговата любима скала замръзнал с невиждащ взор до последно отправен към железницата."

 

Източници:

Кн."Бов – село сред облаците" авт. Петър Мутафов

Кой е Дядо Йоцо?

*******

Пътепис за Иван Вазов

Един друг интересен пътепис разказва директно за посещението на Иван Вазов по тези места:

 

***

Пътеписи и Легенди

 

Из: "Бов - село сред облаците" - културно-исторически и туристически пътеводител, П. Мутафов:

„По време на един от поредните си излети заедно с водача си – Младен, Вазов посещава и се възхищава на известния водопад "Скакля", а оттук наблюдава в отсрещната страна на Искъра красивото Бовско землище.

"...Планинските бърда отсреща представляват чудесна картина. В една падина там, много нависоко, е сгушено хубавото село Бов. То дава името си на цялата оная планина. Общият тон на всичко е зелен. Красотата е неизказана...."

....Веднъж Вазов седял на зелената ливада непосредствено над водопада "Скакля" и съзерцавал отсрещната красива панорама на Бовското землище. Изневиделица при него дошъл кметът на Заселе и ядосано го попитал: "Кой сте ваша милост?" На което поетът отговорил: "Аз съм поет!". "Поет, не поет, аз съм на Заселе кмет!"—троснато отвърнал кметът и поискал да го арестува под предлог, че е иманяр и самоволно мачка тревата. Но след кратка словестна тирада двамата се разбрали и заедно с водача на Вазов (Младен) седнали на тревата на сладка раздумка...

Спомените от това пътешествие описани в пътеписа са свързани тематично и със част от стихотворенията публикувани по-късно в "Скитнишки песни", а именно: " Гълъбинка" и "Младене, чуеш ли?"

.......През периода 1918-1920 г. Иван Вазов прави няколко пътувания в района на Искърското дефиле. Според отзивите му в землището на с. Бов, по препоръка на лекаря той прекарал в продължение на две лета, около двадесетина дни в местн. Кошушница, махала Данчовци (днес несъществуваща).

"Знаете ли де е това село, което тъй богато римува с "любов"? Чували ли сте за него? Не? Нито аз бях чувал....Аз обаче по-миналото лято, по покана на едно роднинско семейство, гостуващо там, и по съвета на лекаря си, който ми препоръча почивка в планина, го посетих и прекарах там 20 дена....Собствено не Бов, а една махала на това село, състояща се от кошарата на бай Драганова, отстранена, заглъхнала, изгубена из старопланинските самотии.... Представете си една полянка, дето е кошарата. От север – висок, скалист, пустинен рид, от изток и юг –стръмни урви, които бягат в дълбоки долове, на запад – мрачна девствена гора, в която старите елински поети биха натуряли фавни и дриади..." По време на това пребиваване в Бовското землище се появяват концепциите по оформянето на написаните вече произведения : "Планината се събужда", "По висините и в самотийте", шедьовърът "Дядо Йоцо гледа" и др.

... „Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на Освободителната война и който възкръсна не можа да изпита удивлението на един възкръснал при вида на освободена България, без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме.... Той беше осемдесет и четири годишният старец дядо Йоцо. Той живееше в едно затънтено планинско от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина, над Искърската клисура... Тоя дядо Йоцо, прост, но събуден старец, прекарал тежкия живот на роба с всичките му теглила, грозотии и безнадеждност, беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година тъкмо при отварянето на Руско-турската война...

Той остана жив, но умря за живота, за светлината с неугасен таен копнеж в сърцето, да види "българското"—така той наричаше свободна България ! ... Разнесе се слух, че ще прокарват железен път из клисурата на Искъра: инженери вече мерили там. Тоя слух стигна и до ушите на дяда Йоца и разтресе като с чук душевната му летаргия... Оттогава негово любимо място за стоене беше скалата на петдесетина крачки от държавата му, надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, загърмяла от трескава работа... Съселяните му привикнаха да го виждат всеки ден на скалата и си казваха ухилено :

– Дядо Йоцо гледа ...

... Една вечер Йоцо не се върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта... Но той го завари умрял с шапка в ръка. Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки Нова България"...

Заради тази нова България, заради нейните милиони настоящи и бъдещи наследници, тази уникална, така наречена "Вазова пътека" започваща от "Вазовата къща" в махала Данговци, прехвърляща Искъра, изкачваща се до водопада Скакля, минаваща през землищата на селата Заселе, Зимевица и Заноге и свършваща при канарата, от която дядо Йоцо всеки ден е поздравявал пътниците на тази нова България, би било напълно уместно да бъде обявена за защитена местност по цялото й протежение, не само в частта й по долината на р. Трескавец и водапада Скакля!"

 

Източници:

Моите планини

Читалище

*******

Оставам на всеки един от Вас да намери общото и да си направи изводите какво се е променило и какво не за повече от 100 години, дали има на какво да ни научи и днес Иван Вазов с този разказ.

Надявам се да сте открили и нещо интересно и ново благодарение на Крамол N 1.

 

Пожелавам на всеки, който е прочел този разказ и още не е минал Оттам, През Очите на Дядо Йоцо, Нека да го стори!

*******

Галерия със снимки от района на Дядо Йоцо в Искърското Дефиле

 

*******

• Ако имате някакви препоръки, мнения или просто искате да споделите мисли за това, което сте прочели, моля Пишете Тук!

 

 

Мошеници и Престъпници дебнат Отвсякъде!!!!!

Внимавайте, Мошениците са в Акция!!!

Крамол N 12

 

 Преди да прочетете този Крамол, моля обърнете внимание на
 Важно за „Крамолите на Мими"!

 

*******

 

 

 

Нечовешки същества тормозят отново нашите Родители!!! 

Нямат умора!!!!!

Колко пъти вече чета и слушам по разни ТВ, че са се обадили на възрастни хора по телефона и разиграват сценка с тях, че уж дъщеря им или сина им, нещо си е счупил или друг инцидент е станал. Но "това счупване" с един гипс няма да мине и операция ще трябва веднага!?! Естествено и пари ще поискат, и то не малко! Освен това, някой друг в слушалката ще се преправи, че "уж на пострадалата ви дъщеря (син), ще реве, и ще моли дори за вашата помощ!", внимавайте това е само подправения глас на детето ви!!!!!

Тези нагли и долни същества, те дори не са хора!!!!!

Питам се, нямат ли родители и близки?!!
Как въобще може подобна сценка да играят с възрастните хора и да ги притесняват!!!
Да въобще човек, ако е такъв, може да си позволи да отнеме и последната стотинка на един пенсионер, когато и без това пенсията не му стига дори за лекарствата!!!

Изчадия нечовешки!!!!!!!

 

Прави ли нещо Закона по въпроса?

Май Няма Закони за тези хора, няма кой да ги набута там, където им е мястото???

Нагли и долни същества!!!!!

Днес са се обади и у дома ми, да притесняват моите родители! Майка ми обаче се е усетила и не се е вързала на дръжката им! Явно в момента точно действат на територията на Южна България, предполагам!

Дано това не се случва с Вашите родители и близки!

 

Как да постъпят Вашите Родители в подобна ситуация?

* Първо, Не губете самообладание, не вярвайте в психозата им!!! Мислете трезво Родители, и не се поддавайте на недоказани приказки!!!

* Големи и пораснали деца, Предупредете възрастните си родители да не се вързват на подобни инсценировки и да не бързат да вярват сляпо!

* Нека им зададат някой друг въпрос, от къде се обаждат, от къде имат телефона ви, как е името на човека, който ви се обажда, кой е телефона му, и веднага запишете името и телефона му!!! Веднага след като затворите, подайте мнимото име с телефона му за проверка в близката полиция!
Не чакайте, а веднага звънете в полицията след това (ако въобще ви дадат имената и телефона си!!)!!!

* Родители, искайте да чуете гласа на дъщеря си (сина си), но пак не бързайте да вярвате, щото онези и гласовете вече подправят и много наподобавят тези, на децата Ви! Има Изпечени Мошеници, информационно много напреднали Мошеници, които сигурно вече са успели да запишат гласа на децата ви и сега просто го използват!!!!!

* Родители, кажете им, че току-що сте затворили телефона, след като сте говорили с дъщеря си (сина си) и веднага онези са звъннали, значи не е възможно да е вярно!!! Така ще ги сложите малко в шах неподготвени!!!

* След като затворите телефона, веднага, ама веднага звънете на дъщеря си (сина си)!!!!! Не се притеснявайте, ако никой не ви отговори, може детето ви да е навън, в банята, или телефона да му е в чантата, и да не чуе веднага телефона!!! Може батерията на телефона му да е паднала, да кара кола, да не е в него и да не може да го чуе въобще!!! Звънете на други близки, които може да са с детето Ви!!! А най-накрая, ако не успеете с никой да се свържите, звънете бързо в полицията, но не отваряйте вратата на дома си на никого!!!!!

* А ако имате повече притеснения, ако вече са ви поискали пари и очаквате да дойдат да ги вземат, Не губете никакво време и Веднага, ама абсолютно веднага звъннете в близката Полиция, разкажете всичко и чакайте полицаите да ви кажат какво да правите!!!

* Не отваряйте вратата и не се показвайте навън докато не дойде полицията с полицейка кола!!!!!

* Само Без Паника, запазете самообладание!!!!!
Никой не може да влезе у дома Ви, ако Вие не му отворите!!!!!

 

Мошеници, които лъжат и Вашите Дъщери!

Дали имат връзка с първия тип Мошеници?

Това пък са един друг вид Мошеници, които по един или друг начин се сближават с вашите дъщери. Сега са "на мода" един тип мошеници, като този тип от филма "Опасен Чар" с Тодор Колев! Изгледайте филма, ако не сте го гледали!

* Този тип Мошеници, информационно много напреднали, добре образовани, действат вече и чрез интернет сайтове за запознанства. Те търсят жертвите си сред самотни жени и майки, които очаквайки да срещнат "голяма си и истинска любов" са готови сляпо да повярват на подобни хора! Тези Мошеници са много ловки, много знаещи и можещи, "много добре обезпечени" само на думи!, ще ви свалят всички звезди от небето, ще ви обещаят (само) да сбъднат и най-съкровените ви желания, ще искат веднага да се сближат със семейството ви, ще са много галантни, изключително добри, ще ви угаждат като слуги, ще вършат и домакински работи, само и само да им повярвате и да ви влезат под кожата.

* Тези Мошеници - Галантни Любовници, може да бъдат както Българи, така и лица от чужд произход!!!!!

* От този тип Мошеници има лица в момента на територията на България, които имат приятели българи и е абсолютно възможно да действат заедно, защото освен че са много добре организирани, са и доста добре на интелектуално и техническо ниво!

* В един хубав ден обаче просто ще изчезнат, ще заминат надалеч, при своите родители "може би" (а кой знае къде са, може би само от другата страна на улицата!) и ще се нуждаят от пари за някакъв инцидент случил се или с тях, или с родителите им. А вие, ако продължавате все още да им вярвате, сигурно ще им изпратите и пари!

* Да обаче така и няма да чуете повече за тях!

* Ще отрезнеете, ама късно!

А ако не се вържите на играта им дали няма да ви спретнат едно отмъщение, ако не на вас, то поне на близките и познатите ви?
Не забравяйте, че няма случайни неща!

Питам се, дали пък тези мошеници не са същите, които зимно време "практикуват" единия вид "занаят", а когато се постопли го сменят с другия?

 

"Мостът на Въздишките"

 

"Мостът на Въздишките" е един от най-известните Мостове, който се намира не къде да е, а във Венеция, Италия. Но едва ли всеки един, прочел тези редове знае защо се нарича така?

 

Накратко ще ви кажа, че той свързва Двореца на Дожите, една много красива и много снимана сграда във Венеция с не по-малко известния Затвор.
Да, за Казанова сте чували и той много добре го е познавал, но сега няма да разказвам за него.

 

 

 

Защо обаче се е наричал "Мостът на Въздишките"?

Много просто, защото минали през съда на дожите, осъдените веднага и директно попадали в Затвора! Само, който е влизал там, знае за какво става въпрос и знае, че мостът с неговите миниатюрни отворчета на прозореца е бил последният лъч светлина, който са виждали осъдените и затова единственото нещо, което биха могли да направят е да въздъхнат за последно. След това са попадали във влажните и затворени от всякъде килии, без светлина, завинаги!

 

Защо ви разказах за "Моста на Въздишките"?

Защото си нямаме днес нито онези железни закони на Цар Симеон, нито подобни затвори, където да се хвърлят онези нечовешки същества наречни Мошеници - Престъпници!

Повече от това едва ли би било необходимо!!!

 

*******

• Ако имате някакви препоръки, мнения или просто искате да споделите мисли за това, което сте прочели, моля Пишете Тук!